Химически опасности в храната ни — политиката на ЕС за безопасност на храните осигурява защита, но е изправена пред предизвикателства

Кратко изложение

I

Безопасността на храните е първостепенен приоритет за ЕС, който засяга всички граждани и е тясно свързан с търговските политики. Политиката на ЕС за безопасност на храните има за цел да осигури висока степен на защита на живота и здравето на човека и се стреми да предпазва неговите граждани от три вида опасности в храните: физически, биологични и химически.

II

Настоящият одит се съсредоточи върху химическите опасности, а одитният въпрос на Сметната палата беше „Моделът на ЕС за безопасност на храните върху солидна основа ли е разработен и изпълнява ли се, така че да предпазва от химически опасности продуктите, които консумираме в ЕС?“ Сметната палата установи, че моделът наистина е разработен върху солидна основа и че той действително се съблюдава в цял свят. Сметната палата обаче установи, че понастоящем обхватът му е твърде разширен, тъй като Комисията и държавите членки не разполагат с капацитет за пълното му прилагане.

III

Моделът на ЕС за безопасност на храните по отношение на химикалите се счита за отправна точка в цял свят и според Световната здравна организация (СЗО) европейските граждани се ползват с една от най-високите степени на гарантиране на безопасността на техните храни в света. Силата на модела на ЕС за безопасност на храните се основава на:

1. неговата структура на управление с разделение на отговорностите между децентрализираните агенции на ЕС и Комисията, което отделя оценката от управлението на риска;
2. неговата цел за оценка на безопасността на химикалите преди да се използват в хранителната верига; и
3. неговото ясно разпределяне на отговорностите между частния сектор и публичните органи за контрол.

Освен това ЕС изисква от държавите извън ЕС да спазват неговите стандарти с цел да се гарантира, че внасяните в ЕС храни отговарят на едни и същи високи стандарти за безопасност.

IV

Сметната палата обаче установи предизвикателства във връзка с прилагането на модела, с които той се сблъсква в момента. По-специално Сметната палата констатира, че:

1. Правната рамка на ЕС за химикалите в храните, фуражите, растенията и живите животни все още е в процес на създаване и не е постигнала степента на прилагане, предвидена в законодателството на ЕС в областта на храните. Освен това Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ), който предоставя научни консултации за информиране на европейското право, правилата и създаването на политики, изостава с работата, включително по отношение на химикалите. Това влияе на правилното функциониране на части от системата и на устойчивостта на модела като цяло. Освен това, проверките, извършени от публичните органи, могат да представляват само малка част от всички извършени проверки. Сметната палата установи, че някои проверки на държавите членки обхващат определени групи химични вещества по-често от други, както и че правната рамка е толкова обширна, че за самите публични органи е трудно да изпълняват всички възложени им отговорности. Моделът на ЕС може да остане надежден, като системите за публичен контрол бъдат допълнени от системи за контрол от частния сектор. Полезните взаимодействия между системите за контрол в публичния и частния сектор обаче едва са започнали да бъдат проучвани.
2. ЕС има за цел да гарантира, че вносните храни спазват високите европейски стандарти за безопасност. Понастоящем ЕС налага ограничения за употребата на пестициди въз основа на критерии за опасност. Въпреки това могат да бъдат толерирани остатъчни вещества от пестициди в продукти, внесени в ЕС, ако оценка на риска е показала, че няма риск за потребителите.
3. В системата за контрол има ограничения, тъй като държавите членки са се сблъскали с трудности при определянето на естеството на действията за правоприлагане, които следва да бъдат предприети в случай на неспазване. Освен това Комисията е установила възможности за усъвършенстване на своите процедури за мониторинг и прилагане на законодателството в областта на храните.

V

Въз основа на тези констатации, въпреки че насърчава Комисията да продължи да разработва правната рамка по начин, който поддържа защитата на гражданите от химически опасности, Сметната палата отправя три препоръки. Комисията следва:

1. Като част от настоящата програма за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) относно нормите, уреждащи храните, фуражите, живите животни и растенията, да направи оценка на потенциалните промени на законодателството във връзка с химическите опасности, предвид капацитета за последователното му прилагане. Тя следва да надгради вече започналата работа за насърчаване на допълняемостта, като определи бъдещите действия, така че публичните органи на държавите членки да могат, когато е обосновано, да разчитат в по-голяма степен на проверките, извършвани от частния сектор, за подобряване на координацията и ефикасността на проверките и устойчивостта на модела на ЕС за безопасност на храните.
2. По отношение на остатъчните вещества от пестициди в храните, Комисията следва да обясни какви действия ще предприеме, за да поддържа същата степен на сигурност както за храните, произвеждани в ЕС, така и за вносните храни, като същевременно се спазват правилата на СТО.
3. Комисията следва да предостави на държавите членки допълнителни насоки за прилагането на мерките за принудително изпълнение. Тя следва също така да осъществи установените от нея възможности за усъвършенстване на своите процедури за мониторинг на съответствието със законодателството на ЕС в областта на храните.

Въведение

1

Безопасността на храните е първостепенен приоритет за ЕС и за всички негови граждани. Политиката на ЕС за безопасност на храните, която се базира на основната отговорност на частните оператори¹, има за цел да предпазва хората от болести, причинени от храната, която консумират. Безопасността на храните потенциално засяга здравето на всички граждани и е тясно свързана както с гарантирането на свободно движение на храни и фуражи за животните в рамките на Европейския съюз, така и с улесняването на световната търговия² на безопасни фуражи и безопасни здравословни храни. Европейското право в областта на храните има за цел „да допринася за постигането на висока степен на опазване на живота и здравето на човека“³. Комисията е подчертала значението на политиката, като посочва, че гарантирането на това, че продаваните в ЕС храни остават безопасни, е в центъра на Европа, която закриля⁴.

2

Според приблизителните оценки на СЗО относно глобалната тежест на болестите, предавани чрез храните⁵, Европа е едно от най-безопасните места за хранене в света.

Какви са химическите опасности в храните?

3

Целта на модела за безопасност на храните е да се бори с три вида опасности⁶: физически⁷, биологични⁸ и химически. В настоящия одит се акцентира върху химическите опасности.

4

Всички храни се състоят от химикали. Химическите опасности са свързани с вещества, които имат потенциална възможност да причинят неблагоприятен за здравето ефект и които се срещат по естествен път, или се добавят по време на производството или обработката на храни (вж. таблица 1). Примерите за това включват някои добавки, пестициди и някои метали. Остатъците от определени вещества може да останат и да окажат влияние надолу по хранителната верига или върху различни категории продукти. Например остатъци от пестициди, използвани при отглеждането на растения за фураж, може да бъдат установени на по-късен етап в проверките на храни от животински произход. Поради тази причина при модела на ЕС за безопасност на храните се използва интегриран подход, който включва действия, обхващащи всички етапи на хранителната верига — от храната за животните, здравето на животните, растителната защита и производството на храни, до преработката, съхранението, транспорта, вноса, износа и продажбата на дребно. Химическите опасности могат да присъстват във всички храни, включително в биологичните⁹.

5

Нормативната база на Европейския съюз, уреждаща химикалите по отношение на безопасността на храните, е обширна и фрагментирана. ЕС е приел многобройни законодателни актове¹⁰, включително директиви, регламенти, решения и споразумения, за всяка конкретна област (хранителни добавки, ароматизанти, фуражни добавки, пестициди и т.н.). Като цяло тази нормативна база регулира приблизително 8 000 химични вещества (вж. приложение I).

Рискове за здравето, свързани с химическите опасности в храните

6

Трудно е да се определят количествено ефектите на храните, съдържащи химикали с токсични нива. Проучванията на заболявания, пренасяни с храните, често съдържат цифри за заболявания или смърт поради химическа опасност¹¹, които са по-малки, отколкото тези за инфекции, пренасяни с храните. Това може да се дължи на факта, че вредата, причинена от много химически опасности, става очевидна едва след дълъг период от време, като в някои случаи се дължи на тяхното взаимодействие и на кумулативния ефект върху нашето тяло.

7

Ето защо спонтанните оплаквания от конкретен продукт на пазара, превишаващ пределните стойности за токсичност, са сравнително редки. Прилаганата от публичните органи система за контрол (вж. точки 13—17) играе ключова роля за защитата на потребителите от потенциални рискове.

8

Химикалите в храните — включително естествено срещащите се вещества — могат да действат като нарушители на функциите на ендокринната система, а антибиотиците, използвани при животните, могат да повишат резистентността към антимикробни агенти. В приложение II са дадени примери за значителни рискове за здравето, свързани с химикали в храните.

9

Запитани относно ограничен брой проблеми по отношение на храните, гражданите са посочили употребата на пестициди, антибиотици и добавки при производството на храни като проблем, който ги тревожи най-много. В проучване, поръчано неотдавна от ЕОБХ, е установено, че 86 % от анкетираните са били силно или сравнително разтревожени от употребата на такива вещества при производството на храни (вж. фигура 1).

Защо химическите опасности присъстват в храните?

10

Храната може да бъде изложена на въздействието на токсични нива на химикали по няколко начина, включително селскостопански практики, промишлени процеси, неправилно съхранение, екологично замърсяване и естествени токсини. Химически опасности възникват във всяка една точка от хранителната верига. В „Чаша кафе 1“ по-долу е показано какви химически опасности може да съдържа даден често срещан продукт. В доклада Сметната палата е включила още две „чаши кафе“, които илюстрират как същият този продукт е повлиян от модела на ЕС за безопасност на храните.

11

Освен че имат правно задължение, стопанските субекти в областта на храните имат и голям икономически интерес и интерес, свързан с репутацията, да гарантират, че храните, които продават, са безопасни. Химикали като дезинфектанти и консерванти могат да спомогнат за това. Стопанските субекти в областта на храните имат също и икономически интереси, които могат да ги накарат да използват химикали, например, за да съкращават разходи или да предлагат нови продукти, структури или вкусове.

12

Химичните вещества, които са предмет на законодателство на ЕС в областта на храните, представляват само част от общия брой химикали на пазара. Точното съотношение не е известно. Повечето химикали, използвани в храните, следва да преминат през процедури за решение дали да бъдат разрешени на пазара, за да се гарантира съответствие с изискванията на законодателството на ЕС в областта на храните, в т.ч. безопасността на храните. Броят на исканията за разрешение на нови вещества расте всяка година¹². Традиционно ЕС е водещ участник на световния пазар на агрохранителни химикали. ЕОБХ е органът на ЕС, който отговаря за оценката на риска относно всички въпроси, свързани с хранителната верига.

Как действа системата на ЕС за контрол на безопасността на храните?

13

Повечето разпоредби относно безопасността на храните се решават на равнището на ЕС. Като взема предвид мнението на специализираните агенции на ЕС, Комисията предлага правилата, които трябва да се спазват, за да се гарантира безопасността на консумираните в ЕС храни. Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ (ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“) е тази част от Комисията, която отговаря за тази политика.

14

Държавите членки отговарят за прилагането на законодателството в областта на агрохранителната верига на тяхната територия. Компетентните органи организират системи за официален контрол на тяхна територия за проверка дали дейностите на субектите и стоките, пускани на пазара на ЕС, съответстват на съответните стандарти и изисквания. Комисията отговаря за приемането на мерки към държави извън ЕС (напр. премахване от списъка на предприятия) и за предприемането на правни действия, когато държави членки не изпълняват своите задължения.

15

Регламент (ЕО) № 882/2004 относно официалния контрол в областта на фуражите и храните представлява основата за извършваните проверки. Регламентът има за цел да постигне интегриран и единен подход спрямо официалния контрол по цялата агрохранителна верига. Той осигурява рамката, която позволява на компетентните органи да проверяват спазването на правото в областта на храните и фуражите и да предотвратяват, премахват и намаляват до приемливи равнища рисковете за хората и животните. В регламента се установяват конкретни правила за официален контрол на вносни продукти. Областта на химическите опасности се регулира допълнително посредством огромен брой секторни правни инструменти.

16

ЕС е най-големият вносител и износител на селскостопански и хранителни продукти в света. Проверките на вноса имат за цел да гарантират, че той е в съответствие със законодателството на ЕС по същия начин, по който и храните, произведени в ЕС. Основният принцип е, че всички хранителни продукти на пазарите в ЕС трябва да бъдат безопасни, независимо от произхода им¹³.

17

Предприятията, участващи в хранителната верига, носят основна отговорност за безопасността на храните и често разполагат със системи за гарантиране, които обхващат момента на доставката.

Обхват и подход на одита

18

При одита на Сметната палата бяха разгледани основата и функционирането на модела на ЕС за безопасност на храните по отношение на химическите опасности. При вземането на решение относно обхвата на одита бяха взети под внимание няколко фактора: значението на рисковете, свързани с областта на химическите опасности, значението на отговорността на ЕС по отношение на химикалите, голямото значение и потенциалното въздействие на одит с подобен акцент, както и обхватът на други извършени наскоро или продължаващи одити на Сметната палата. Общият въпрос по време на одита беше:

19

По-специално Сметната палата провери:

• дали се счита, че моделът на ЕС за безопасност на храните по отношение на химикалите е в съответствие с най-добрата международна практика;
• дали ЕС разполага със солидна правна основа, за да се гарантира, че неговите основни изисквания относно химикалите в храните, фуражите за животни, живите животни и растенията се спазват по отношение на вноса;
• прилагането на модела, особено пълнотата на правната рамка, функционирането на системата за контрол и дали моделът е жизнеспособен в средносрочен план.

Целта на одита не беше да се извърши повторна оценка на научните оценки на въпроси, свързани с безопасността на храните.

20

При оценката на функционирането на системите за контрол в държавите членки Сметната палата взе предвид последната година, за която бяха на разположение пълни документи за планиране, прилагане и наблюдение (т.е. 2016 г.).

21

Сметната палата извърши одита в периода между декември 2017 г. и май 2018 г. Сметната палата събра одитните доказателства посредством:

• документни проверки и събеседвания с Комисията (Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“) и с ЕОБХ — органът на ЕС, който заедно с Европейската агенция по лекарствата предоставя научни консултации относно безопасността на храните¹⁴; Сметната палата прегледа и анализира и процедурите, насоките, кореспонденцията на Комисията с държавите членки и протоколите от срещите, както и външните оценки и одитните доклади.
• посещения в три държави членки: Италия, Нидерландия и Словения¹⁵. Във всяка от тези държави членки Сметната палата посети съответните държавни министерства, стопански субекти в областта на храните и ключови звена в системите за контрол на държавите членки (като например граничните инспекционни пунктове). По време на посещенията в държавите членки Сметната палата провери функционирането на техните системи за контрол, както и потока на информация към Комисията и ЕОБХ за резултатите от проверките и научните данни.
• Срещи с експерти, които като част от своята работа в държавите членки или в ЕОБХ са членове на международни форуми и имат достъп до актуална информация в областта на химическите опасности и безопасността на храните като цяло.

Констатации и оценки

Моделът на ЕС за безопасност на храните по отношение на химикалите е отправна точка в цял свят

22

В този раздел от доклада се представят елементи, които правят модела на ЕС отправна точка в цял свят. В него се описва и правното основание на ЕС за изискване от държави, които не са членове на ЕС, да спазват неговите стандарти при износ за ЕС, за да се гарантира, че продуктите в рамките на ЕС и вносните продукти отговарят на едни и същи високи стандарти за безопасност.

Силата на модела на ЕС се основава на редица отличителни елементи

23

В контекста на програмата на Комисията за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT)¹⁶ последните резултати от проверката за пригодност на общото законодателство в областта на храните¹⁷ — основният законодателен акт на ЕС, уреждащ сектора на храните — потвърждават редица положителни качества на модела на ЕС за безопасност на храните. Както проучванията, които Сметната палата прегледа, така и експертите, с които се срещна, (вж. точки 21) считат модела на ЕС за безопасност на храните като отправна точка^{18 19 20}. Въпреки че моделът на ЕС е един от най-добре развитите, разходите за спазване на земеделските стопани в ЕС по принцип съответстват на тези в други части на света²¹. Няколко елемента се считат за отличителни и характерни за силата на модела на ЕС. В настоящия раздел се обсъждат три от тези елементи.

В модела на ЕС ясно се признават и се разграничават три компонента на анализа на риска

24

В правото на ЕС, и по-специално в общото законодателство в областта на храните (Регламент (ЕО) № 178/2002)²², се разграничават три компонента на анализа на риска на ниво ЕС: оценка на риска, управление на риска и обмяна на информация за риска (вж. фигура 2).

25

С цел да се гарантира разделянето на тези три компонента, с общото законодателство в областта на храните през 2002 г. беше създадена независима европейска агенция, която да предоставя научни оценки на риска относно безопасността на храните: ЕОБХ²³. Създаването на този орган е дало възможност на създателите на политики в областта на безопасността на храните в ЕС не само да реагират на кризи в общественото здравеопазване, но и да въведат система за пълна безопасност на храните, включваща стандарти и механизми за осигуряване на съответствие с тези стандарти. В общото законодателство в областта на храните е предвидено този орган да разполага с достатъчно правомощия за полагане на основите на научно обоснован модел за безопасност на храните.

При подхода на ЕС спрямо безопасността храните при необходимост се прилага принципът на предохранителните мерки

26

Принципът на предохранителните мерки е инструмент за управление на риска, признат в общото законодателство на ЕС в областта на храните²⁴ (вж. каре 1). Когато съществуват разумни основания за притеснение и при наличие на научна несигурност, принципът може да бъде прилаган по време на процеса на управление на риска и може да има предупреждение.

27

В своето съобщение от 2000 г. относно принципа на предохранителните мерки Комисията посочва, че той следва да се прилага с редица ограничения²⁵. Принципът може да бъде прилаган, когато е извършена оценка на риска и е направено заключението, че въпреки че съществува конкретен риск, е необходима допълнителна научна информация, за да се определи степента на този риск (вж. фигура 3). „Принципът на предохранителните мерки (…) осигурява основа за действие, когато науката не е в състояние да даде ясен отговор²⁶.” По този начин той позволява на лицата, отговарящи за управлението на риска, да предприемат временни мерки, докато изчакват допълнителната научна информация, необходима за извършването на всеобхватна оценка на риска.

28

Принципът на предохранителните мерки има както поддръжници, така и противници. Поддръжниците твърдят, че той е добър инструмент за защита на обществото от потенциални неблагоприятни ефекти (в този случай — химически опасности). Противниците се опасяват, че прилагането на принципа спира иновациите и е ненужно скъпо. В своето съобщение от 2000 г. Комисията се е опитала да балансира „свободата и правата на хората, сектора и организациите с необходимостта от намаляване на риска от неблагоприятни последици за околната среда, здравето на хората, животните или растенията“.

29

Съгласно споразумението относно прилагането на санитарни и фитосанитарни мерки („Споразумението за СФС“)²⁷, членовете на СТО се ангажират да разработят свои здравни стандарти върху основани на риска критерии²⁸. Това има важни ползи за ЕС като основен износител на храни. Сегашната правна рамка на ЕС съчетава два вида критерии: основани на риска (в повечето случаи) и основани на опасностите критерии за изключване в законодателството, които управляват маркетинга и употребата на пестициди (вж. каре 2). Основаните на риска критерии означават, че дадено вещество трябва да премине през целия процес на оценка на риска²⁹, за да се определят неговите граници на безопасност, докато основаните на опасностите критерии забраняват определени вещества³⁰ изцяло въз основа на това, че те се считат за потенциално опасни (напр. канцерогенни), без необходимост от пълна оценка на риска.

30

Съгласно правилата на СТО, държавите вносителки не могат да използват само основани на опасност критерии като основа за изключване на потенциален внос³¹. Наскоро Комисията проведе дискусии с държавите членки, които оценяват исканията за допустими отклонения при внос (вж. точка 38), за това как да прилагат правните изисквания, предвидени в двата регламента на ЕС, приложими за разрешенията за пестицидите и за остатъците от пестициди³², като същевременно се придържат към ангажиментите си съгласно Споразумението за СФС³³.

Правото на ЕС възлага основна отговорност за безопасността на храните на предприятията за производство на храни

31

Стопанските субекти в сферата на храните и фуражите включват например земеделски производители, рибари, преработватели, дистрибутори, вносители и търговци на дребно. Всички те подлежат на общи и специфични правни изисквания³⁴. Съгласно правото на ЕС в областта на храните отговорността за осигуряване на спазването на това законодателство — и по-специално на безопасността на храните — се носи основно от стопанските субекти в сферата на храните и фуражите³⁵. За да се допълва и подкрепя този принцип, от органите на държавите членки се изисква да осигурят подходящ и ефективен контрол, а от Комисията се изисква да наблюдава рамката като цяло, за да гарантира, че тя функционира правилно (вж. фигура 4).

32

Предвид големия обем храни, фуражи, живи животни и растения, които са предмет на правото на ЕС в областта на (химичната) безопасност на храните, е важна добрата координация както на частните³⁶, така и на публичните проверки, за да се използват ефикасно ресурсите. Например по отношение на броя на включените проверки³⁷, през 2016 г. компетентните органи на държавите членки са анализирали 84 657 проби на остатъци от пестициди (включително проби, проверени от Исландия и Норвегия) и 706 764 проби за вещества и остатъчни вещества, обхванати от Директива 96/23/ЕО³⁸.

33

През 2016 г. Комисията е проверила дали държавите членки могат да планират своите официални проверки на фуражите въз основа на проверките, извършени от частния сектор³⁹, а през 2017 г. тя е проучила възможните полезни взаимодействия между официалните проверки, вътрешния контрол на стопанските субекти в областта на храните и частните схеми за сертифициране⁴⁰. В резултат от проверките на фуражите от 2016 г. Комисията е установила потенциални ползи от и предизвикателства за осъществяване на по-близко взаимодействие между системата за официални проверки на фуражите и частните застрахователни схеми.

34

Въпреки че органите на държавите членки са се съгласили, че правилното наблюдение на качеството на подобни частни схеми и вътрешният контрол на стопанските субекти в областта на храните са важни, най-малко два органа на държави членки са изразили притеснения относно тези развития⁴¹. Едно от тях е фактът, че съществува финансова връзка между стопанските субекти в областта на храните и сертифициращите органи и одитите за схеми основно се обявяват, тъй като предварителното уведомление може да повлияе негативно на надеждността на информацията (…). Друго е, че определени правни изисквания не са точно отразени в системите за стандарти в областта на безопасността на храните в частния сектор, напр. ограничения за остатъчни вещества.

Вносните храни от държави извън ЕС трябва да отговарят на стандартите на ЕС

35

Приблизително 13 % от консумираните продукти в ЕС са от внос⁴². Стандартите за безопасност на храните извън ЕС може да се различават от тези, прилагани в него. ЕС работи заедно със 188 държави за създаването на Кодекс Алиментариус, който представлява набор от стандарти, насоки и кодекси на практики. Кодексът осигурява основна рамка, която привежда в съответствие много проблеми във връзка със стандартите на храните. Въпреки че редица държави прилагат договорените в Кодекса стандарти, съществуват ограничения по отношение на стандартизацията, която той може да предостави⁴³. Според Комисията например приблизително половината от максимално допустимите граници на остатъчни вещества за пестициди, определени през последните години, са еднакви за Кодекса и законодателството на ЕС.

36

На своя уебсайт и в своите публични съобщения Комисията посочва, че строгите правила за внос по отношение на хигиената на храните и фуражите, безопасността на потребителите и здравния статус на животните имат за цел да гарантират, че целият внос отговаря на едни и същи високи стандарти, както продуктите от самия ЕС⁴⁴. В последния годишен доклад на ЕОБХ относно остатъчните вещества от пестицидите е посочено, че е възможно вносът да подлежи на два пъти повече проверки, отколкото вътрешното производство. Това отразява прилагането на модела на рисковете по отношение на безопасността на храните⁴⁵.

37

ЕС поддържа търговски отношения с държави извън ЕС по два начина: 1) чрез двустранни споразумения, и 2) без специфични двустранни споразумения. И в двата случая от държавите извън ЕС се изисква да спазват стандартите на ЕС при внос.

38

В обосновани случаи държавите извън ЕС могат да поискат от ЕС да промени определени ограничения (напр. МДГОВ за конкретен пестицид или за конкретен хранителен продукт). Този механизъм е известен като „допустими отклонения при внос“. Определена държава членка първо оценява искането и документацията, изпратена от държавата извън ЕС. След това въз основа на оценката на риска на държавата членка ЕОБХ издава становище. Ако становището е благоприятно и потвърждава, че безопасността на потребителите не е застрашена, Комисията може да реши да удовлетвори искането на държавата извън ЕС за допустими отклонения при внос и да промени правната рамка на ЕС, така че да задоволи нейните нужди (напр. като определи конкретна МДГОВ на ЕС). Държавите извън ЕС могат да кандидатстват и за допустими отклонения при внос за храни, съдържащи активни вещества, които не са разрешени в ЕС⁴⁶. Следователно, що се отнася до допустимите отклонения при внос, ЕС е разработил правна рамка с изисквания за изнасящи за ЕС държави, които не са негови членове, да спазват едни и същи стандарти за безопасност на храните като тези, които се изискват от продуктите от ЕС (вж. точка 30).

Моделът се сблъсква с предизвикателства

39

В тази част от доклада се определят предизвикателствата, с които понастоящем се сблъсква моделът на ЕС за безопасност на храните. В следващите раздели се обяснява степента на пълнота на правната рамка; редица елементи, които съществуват и които излагат на риск устойчивостта на модела за безопасност на храните в средносрочен план; и ограниченията на системата за контрол.

Някои елементи от правните разпоредби на ЕС все още изискват изпълнение или действия

40

В годините след приемането на общото законодателство в областта на храните през 2002 г. са влезли в сила различни разпоредби, уреждащи химическите опасности в храните, фуражите, живите животни и растенията. Някои елементи от правните разпоредби на ЕС все още изискват изпълнение или действия от страна на Комисията (вж. точка 53 и приложение III). Някои от тези елементи са обхванати от национални мерки. Сметната палата установи, че това е повлияло на приложимостта на правната рамка и на правилното функциониране на пазара и може да изложи на риск степента на защита от химически опасности, която законодателите на ЕС са предвидили през 2002 г. В таблица 2 са представени примери за елементи от правните разпоредби на ЕС, които все още изискват изпълнение или действия от страна на Комисията.

41

Сметната палата установи, че понастоящем правото на ЕС обхваща някои групи вещества (напр. остатъци от пестициди, ветеринарномедицински продукти) по-подробно от други (напр. ензими, материали, предназначени за контакт с храни). Комисията не е предприела или възложила извършването на хоризонтална оценка на риска, която би била основание за такива разлики.

Проверява се устойчивостта на модела на ЕС за безопасност на храните

42

Елементи на правната рамка относно химикалите в храните, фуражите, растенията и живите животни продължават да не са завършени (вж. точка 40 u приложение III), а същевременно химическата промишленост продължава да се разраства. Съществува доста голям натиск за разрешаването на нови вещества. Както са отбелязали от Ernst & Young в своята външна оценка на ЕОБХ за 2012 г., от 2006 г. насам броят на разрешените продукти постепенно нараства заедно с броя на постъпилите и одобрените заявления. В доклада на оценителя се отбелязва и, че заявленията включват над 60 % от крайните продукти на ЕОБХ. Над една трета от тези заявления се отнасят за нови продукти. Това надхвърля капацитета на ЕОБХ и може да наложи заделянето на ресурси за оценки, поискани от сектора. Различни отдели на ЕОБХ действително потвърдиха наличието на сериозни забавяния, особено в областта на регулираните хранителни съставки. Въпреки напредъка обаче, тези забавяния все още не са ефективно преодолени.

43

Невинаги държавите членки предоставят необходимите данни за извършването на научни оценки⁴⁷, въпреки че е необходимо да го правят по закон или ЕОБХ го изисква. Забавянията при научните оценки, включително тези на ЕОБХ, засягат способността на законодателите да приемат нови закони или да променят действащите. Сред причините за тези забавяния са ограничените ресурси и проблемите на научните органи да запазят висока степен на научен експертен опит, напр. поради недостатъчен брой експерти.

44

Правната рамка вече е толкова обширна, че публичните органи не са в състояние да извършват задълбочено тестване на всички регулирани вещества (вж. точка 50 u приложение I).

45

Тези фактори застрашават жизнеспособността на модела в дългосрочен план, тъй като от него се очаква повече, отколкото той може да предостави в сегашната си форма. ЕОБХ вече е признал устойчивостта като област, върху която трябва да се съсредоточи през идните години. Комисията също е започнала да отразява това посредством REFIT и секторните оценки.

Ограничения в системата за контрол

Системата за контрол на продукти, произвеждани или отглеждани в ЕС

46

Държавите членки отговарят за прилагането на законодателството, което е свързано с пълната агрохранителна верига „от стопанството до трапезата“ (вж. фигура 5). Съгласно правото на ЕС съответните органи на държавите членки извършват проверки за удостоверяване на това дали дейностите на субектите и стоките, пускани на пазара на ЕС, съответстват на съответните стандарти и изисквания. Те следва редовно да извършват тези проверки въз основа на риска и с необходимата честота⁴⁸.

47

Сметната палата установи, че органите на държавите членки проверяват системите за контрол, които стопанските субекти в областта на храните са въвели за справяне с химическите рискове, както и получените резултати⁴⁹. При проверките е възможно да бъдат разкрити слабости при употребата на регулирани хранителни съставки или продукти за растителна защита и ветеринарномедицински продукти, които могат да доведат до прекомерни остатъци от тях или до остатъци от неразрешени вещества в хранителните продукти. Освен това органите на държавите членки могат да вземат проби за лабораторни анализи въз основа на планове за контрол.

Тестовете на държавите членки на храните, които се предлагат за продажба в ЕС, по-често обхващат някои групи химикали, отколкото други

48

Държавите членки не са задължени да включват всички регулирани от ЕС вещества в своите планове, но следва да планират проверките си въз основа на риска. Трите държави членки, които Сметната палата посети, извършват анализ на риска за всеки отделен план, т.е. обикновено отделно за различните групи вещества. Никоя от тези държави членки обаче не е извършила хоризонтална оценка на риска за класифициране на различните групи химични вещества по тяхната степен на риск.

49

Сметната палата прегледа докладите относно лабораторните анализи за различните групи химични вещества в трите посетени от нея държави⁵⁰. Тя установи, че тези държави членки обхващат някои групи вещества по-задълбочено, отколкото други. Те концентрират проверките си върху остатъците от пестициди, ветеринарномедицинските продукти и замърсителите⁵¹, но невинаги обхващат регулираните хранителни съставки, като например ароматизантите и ензимите в храните. На фигура 6 са показани проби⁵², взети през 2016 г. за различните групи химични вещества в трите посетени държави членки.

50

Непълната хармонизация на правните разпоредби на равнището на ЕС (вж. точки 40 u 41) може отчасти да обясни малкия брой — а в някои случаи и липсата на — проверки на определени вещества (напр. в ензими и в материали, предназначени за контакт с храни, вж. фигура 7). Въпреки че сегашната правна рамка на ЕС позволява на държавите членки да извършват определени проверки на добавки и ароматизанти, те извършват малък брой проверки по отношение на тези вещества. Това отразява факта, че държавите членки разполагат с ограничени ресурси и за тях не е възможно да тестват всички вещества⁵³. B таблица 3 е представено резюме на потенциалните рискове, които държавите членки няма да обхванат, ако изключат определени регулирани хранителни съставки от своите проверки.

Допълнителни насоки за справяне с нарушенията

51

Ако органите на държавите членки установят нарушение по време на официални проверки, те трябва да предприемат действия, за да гарантират, че небезопасните храни няма да достигнат до пазара и че стопанският субект ще вземе мерки да коригира ситуацията. Евентуалните мерки за принудително изпълнение на равнището на държавите членки включват унищожаването на отделен продукт или оттеглянето му от пазара, спиране или прекратяване на дейността. Освен това държавите членки трябва да определят собствени правила относно санкциите, които следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи⁵⁴.

52

Сметната палата провери националните правила и действия, свързани с принудително изпълнение, прилагани от посетените държави членки. Тя отбеляза, че те са установили правила относно санкциите за нарушения, свързани с химически опасности. Ако лабораторните тестове покажат, че дадена проба превишава пределната стойност, определена в правото на ЕС, държавите членки проследяват нарушението и извършват оценка за безопасност. Ако държавите членки оценяват въпросния продукт като безопасен, на първа инстанция те обикновено прилагат предупреждение или засилени проверки. Когато оценката за безопасност покаже риск за здравето, те прилагат глоби.

53

Сметната палата обаче установи, че в случаите, когато държавите членки са открили неспазване, те се затрудняват при определянето на действията, свързани с принудително изпълнение за конкретно нарушение. Те не могат да се позоват на определена стойност като база за определянето на естеството на действията за правоприлагане, които следва да бъдат предприети в случай на неспазване.

Комисията прави преглед на действията, предприети от органите на държавите членки

54

Комисията извършва посещения в държавите членки, за да провери предприетите от националните органи действия за прилагане на законодателството на ЕС. Тя може да отправи препоръки към националните органи и да проследи изпълнението им. Тя може също така да установи проблеми, свързани с прилагането на правилата на ЕС, чрез други механизми, като жалби, мониторинг на докладването от държавите членки, уведомления относно проекти за национално законодателство и проверки на транспонирането.

55

Когато Комисията установи случаи на неспазване, тя има редица опции за действие — от диалог на съответното равнище, до официални производства за установяване на нарушение. Тя може също така да изпрати писма на високо равнище, да започне съдебни производства и да спре или да наложи специални условия за продажбата на определени хранителни продукти. Комисията трябва да предприеме подобни мерки, когато е възможно тези храни да представляват сериозна заплаха за здравето на хората и когато съществуват доказателства за сериозен пропуск в системите за контрол на дадена държава членка. Досега тя е направила това в най-малко един случай, когато е забранила продажбата на сирене, произведено от мляко, съдържащо остатъци от антибиотици.

56

Сметната палата прегледа препоръките в резултат от одитите, извършени от Комисията през 2016 г. Тя установи препоръки относно пестицидите, замърсителите и ветеринарномедицинските продукти. Комисията не е отправила никакви препоръки и не е приложила никакви мерки за принудително изпълнение спрямо държавите членки по отношение на регулираните хранителни съставки.

Системата за контрол на продукти, консумирани в ЕС, но произведени или отгледани извън неговата територия

57

Граничните проверки са важни, тъй като моментът, в който продуктите от държави извън ЕС достигнат ЕС, е първият момент, в който те са на разположение за проверки от страна на органите на държавите членки. След като вече е на територията на ЕС, вносът подлежи на същия режим за контрол, както местното производство. Повечето от храните, които внасяме, са от неживотински произход, включително зърна, плодове и зеленчуци, кафе, чай и подправки (вж. фигура 7).

58

Системата на ЕС за контрол на вноса се основава на риска за здравето на хората, животните и растенията. По-рисковият внос изисква по-строги условия за влизане в ЕС и следователно по-голяма степен на контрол в сравнение с по-ниско рисковия внос. Подходът на ЕС счита, че храните от животински произход са свързани с по-висока степен на риск⁵⁵, отколкото храните от неживотински произход. В резултат на това вносът на храни от неживотински произход обикновено подлежи на по-малко проверки, отколкото вносът на тези с животински произход, освен ако няма специално регулиран риск (вж. точка 60).

59

Храните от животински произход могат да влизат в ЕС, след като Комисията одобри тяхната държава на произход⁵⁶ и предприятията в държави извън ЕС въз основа на списъци, предложени от тези държави^{57 58}.

60

По принцип правните разпоредби на ЕС оставят на държавите членки да определят честотата и естеството на проверките на вноса на храни от неживотински произход. В каре 3 е предоставена информация относно изключенията от това общо правило и са обобщени специалните процедури за контрол и изискванията за внос, приложими в тези случаи за пратките с храни от неживотински произход по външните граници на ЕС.

61

Държавите членки отговарят за проверките по външните граници на ЕС. Те извършват документни, идентификационни и физически проверки за удостоверяване, че продуктите от животински и неживотински произход са съгласно описаното и отговарят на изискванията за внос в ЕС (вж. фигура 9).

Решението дали да се извършат проверки за установяване на химически опасности се взема главно от държавите членки.

62

В правото на ЕС се налага честота на физическите проверки на вносни продукти от животински произход (вж. фигура 10) и на определени продукти от неживотински произход (вж. фигура 11). Физическите проверки включват вземането на проби за лабораторни тестове, но на равнището на ЕС като цяло не е установена минимална честота, освен по отношение на определен брой вносни продукти⁶². Ето защо решението за лабораторните тестове за установяване на химически опасности се взема главно от всяка една държава членка.

63

Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи (RASFF) е инструмент, създаден от ЕС за бърз обмен на информация между националните органи относно рисковете за здравето, свързани с храните и фуражите. Сметната палата установи, че RASFF се използва широко като източник на информация за планиране на лабораторни тестове в трите държави членки, които посети, тъй като предоставя важна информация относно рисковете.

64

Одитът на Сметната палата показа, че процедурите за контрол на Комисията и държавите членки акцентират върху откриването на остатъчни вещества от ветеринарномедицински продукти, някои замърсители и пестициди въз основа на Директива 96/23/ЕО за продукти от животински произход. Физическите проверки на вноса на храни от неживотински произход по външните граници на ЕС обхващат основно остатъчни вещества от пестициди и замърсители.

65

Сметната палата също така установи, че в посетените държави членки липсват проверки на ароматизантите в храните, ензимите в храните и хранителните добавки за продукти както от животински, така и от неживотински произход. В допълнение храните от животински произход рядко се проверяват по отношение на добавките и по отношение на пестицидите и замърсителите, регулирани от правни инструменти на ЕС, различни от Директива 96/23/ЕО. В каре 4 е представен пример за план на държава членка, който не включва тестове за всички групи химически опасности.

Мерките за принудително изпълнение не са използвани във възможно най-пълна степен

66

Сметната палата прегледа действията, които държавите членки предприемат, когато установяват вносни храни, които не отговарят на изискванията на ЕС. Органите на държавите членки оценяват безопасността на вносните хранителни продукти по същия начин, както за продуктите с произход в ЕС (точки 52 u 53). Държавите членки или отхвърлят пратката, или оттеглят продуктите от пазара и разпореждат на вносителите да платят лабораторните разходи. Нито една от трите посетени държави членки не налага допълнителни наказания на вносителите.

67

Комисията може да коригира недостатъците с одитни препоръки, последващи одити, писма на високо равнище и срещи с представители на участващите държави извън ЕС. За разлика от държавите членки Комисията може да спре или да наложи специални условия на вноса⁶³ и тя действително използва тези инструменти⁶⁴. Тя е определила и специални условия, с които изисква от органите в държавите извън ЕС да извършват определени проверки, като например лабораторни анализи, преди да изнасят хранителни продукти⁶⁵.

68

Правото на ЕС също така оправомощава Комисията да премахне от списъка предприятията, базирани в държави извън ЕС, произвеждащи храни от животински произход⁶⁶. Комисията разчита на държавите извън ЕС за одобрение и премахване на предприятия от списъка. Комисията обаче може да ги премахва от списъка, в случай че компетентните органи в държавите извън ЕС не са предоставили достатъчно гаранции във връзка с тези предприятия. До скоро Комисията не използваше прерогатива си за премахване от списъка⁶⁷. Службите на Комисията са изказали предположение, че сегашната правна процедура за премахване на дадено предприятие от списъка трябва да бъде преразгледана.

69

Службите на Комисията са установили възможности за подобряване на начина, по който Комисията се справя с предизвикателствата, които държавите извън ЕС срещат при спазването на изискванията на ЕС по отношение на вноса. Това включва засилено използване на съществуващите механизми за одит и последващи действия, за да се насърчи спазването и да се разрешат установените проблеми.

Заключения и препоръки

70

Настоящият одит беше съсредоточен върху химическите опасности, чието неблагоприятно въздействие често може да не е непосредствено очевидно, тъй като те са дългосрочни и кумулативни. Основният одитен въпрос на Сметната палата беше „Моделът на ЕС за безопасност на храните върху солидна основа ли е разработен и изпълнява ли се, така че да предпазва от химически опасности продуктите, които консумираме в ЕС?“ Сметната палата установи, че моделът наистина е разработен върху солидна основа, счита се за референтен модел в цял свят и осигурява на гражданите на ЕС висока степен на безопасност на храните. Сметната палата обаче установи, че понастоящем обхватът му е твърде разширен, тъй като Комисията и държавите членки не разполагат с капацитет за пълното му прилагане.

71

Сметната палата установи редица несъответствия и предизвикателства, с които понастоящем се сблъсква моделът на ЕС за безопасност на храните.

72

Правната рамка, уреждаща безопасността на химикалите в храните, фуражите, растенията и живите животни, продължава да бъде в процес на разработване и все още не е постигнала степента на прилагане, предвидена в законодателството на ЕС в областта на храните (вж. точка 40). Освен това различните отдели на ЕОБХ, които оценяват исканията за употреба на химикали в храните и предоставят научни консултации за информиране на европейското право, правила и създаване на политики, изостават сериозно с работата (вж. точка 42). Това влияе на правилното функциониране на части от системата и на устойчивостта на модела като цяло (вж. точки  46—69).

73

Проверките, извършени от публичните органи, могат да представляват само малка част от всички извършени проверки. Сметната палата установи, че някои проверки на държавите членки обхващат определени групи химични вещества по-често от други (вж. точки 48—50 u 62—65) и, че правната рамка е толкова обширна, че за самите публични органи е трудно да изпълняват всички възложени им отговорности (вж. точки 43—45). Моделът на ЕС може да остане надежден, като системите за публичен контрол бъдат допълнени от системи за контрол от частния сектор. Полезните взаимодействия между системите за контрол в публичния и частния сектор обаче едва са започнали да бъдат проучвани (вж. точки 32—34). Поради това:

Препоръка 1 — Преглед на законодателството и подобряване на допълняемостта между системите за контрол в публичния и частния сектор

1. Комисията следва, като част от настоящата програма за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) относно нормите, уреждащи храните, фуражите, живите животни и растенията, да направи оценка на потенциалните промени на законодателството във връзка с химическите опасности, предвид капацитета за последователното му прилагане.

Целева дата на изпълнение: 2020 г.

2. Комисията следва да надгради вече започналата работа за насърчаване на допълняемостта, като определи бъдещите действия, така че публичните органи на държавите членки да могат, когато е обосновано, да разчитат в по-голяма степен на проверките, извършвани от частния сектор, за подобряване на ефикасността на проверките и устойчивостта на модела на ЕС за безопасност на храните.

Целева дата на изпълнение: 2020 г.

74

Силна страна на модела на ЕС е, че има за цел да гарантира, че продуктите от ЕС и вносните продукти отговарят на едни и същи високи стандарти за безопасност, като по този начин се защитава потребителят. Сметната палата установи, че ЕС разполага с достатъчно правно основание и с въведена система от проверки за гарантиране, че продуктите спазват стандартите на ЕС независимо от тяхната държава на произход.

75

Сметната палата установи също така, че за да се гарантира спазването на стандартите на ЕС за безопасност, по отношение на определени остатъчни вещества от пестициди се извършва оценка на риска и се разрешават допустими отклонения при внос, когато това е безопасно за потребителите. Това взема под внимание специфичните условия в държавите извън ЕС (вж. точки 29, 30 u 38). Поради това:

Препоръка 2 — Поддържане на една и съща степен на сигурност както за храните, произвеждани в ЕС, така и за вносните храни

По отношение на остатъчните вещества от пестициди, Комисията следва да обясни какви действия ще предприеме, за да поддържа същата степен на сигурност, като същевременно се спазват правилата на СТО, както за храните, произвеждани в ЕС, така и за вносните храни.

Целева дата на изпълнение: 2019 г.

76

Въпреки че отбелязват интереса на стопанските субекти в сферата на храните и фуражите към запазването на висока степен на безопасност на храните, публичните органи на държавите членки срещат трудности при определянето на естеството на действията за правоприлагане, които следва да бъдат предприети в случай на неспазване (вж. точки 51—53 u 66). Комисията е установила възможности за усъвършенстване на своите процедури за мониторинг и прилагане на законодателството в областта на храните (вж. точки 54—56 и 67—69). Поради това:

Препоръка 3 — Улесняване на последователното прилагане на законодателството на ЕС в областта на храните

1. Комисията следва да предостави на държавите членки допълнителни насоки за прилагането на мерките за принудително изпълнение.

Целева дата на изпълнение: 2020 г.

2. Тя следва да осъществи установените от нея възможности за усъвършенстване на своите процедури за мониторинг на съответствието със законодателството на ЕС в областта на храните.

Целева дата на изпълнение: 2020 г.

Настоящият доклад беше приет от Одитен състав I с ръководител Nikolaos MILIONIS — член на Европейската сметна палата, в Люксембург на заседанието му от 14 ноември 2018 г.

Термини и съкращения

ГАТТ: Общо споразумение за митата и търговията

ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“: Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“

ДДП: Допустим дневен прием

Допустими отклонения при внос: Означава МДГОВ, определена за вносни продукти, за задоволяване на нуждите на международната търговия, когато:

• използването на активното вещество в продукт за растителна защита върху даден продукт не е разрешено в Общността по причини, различни от свързаните с общественото здраве за конкретния продукт и конкретната употреба; или
• е целесъобразно различно равнище, тъй като съществуващите МДГОВ за Общността са определени по силата на основания, различни от свързаните с общественото здраве за конкретния продукт и конкретната употреба.

ЕМА: Европейска агенция по лекарствата

ЕОБХ: Европейски орган за безопасност на храните

Кодекс: Кодекс алиментариус, или „кодекс на храните“, е съвкупност от стандарти, насоки и кодекси на практики, приети от Комисията по Кодекс алиментариус (CAC). CAC е централната част от съвместната програма на ФАО/СЗО относно стандартите за храните и е създадена от ФАО и СЗО за защита на здравето на потребителите и насърчаване на лоялните практики при търговията с храни.

МДГОВ: Максимално допустими граници на остатъчни вещества

Нарушители на функциите на ендокринната система: Химикали, които в определени дози могат да пречат на ендокринната система (напр. на жлезите и хормоните, които тези жлези произвеждат). Тези нарушители могат да причинят злокачествени тумори, вродени малформации и други смущения в развитието.

Обмяна на информация за риска: Интерактивната обмяна на информация и становища по време на процеса на анализ на риска по отношение на опасностите, рисковете и свързаните с риска фактори и възприятия сред лицата, които отговарят за оценката и управлението на риска, потребителите, предприятията за производство на храни и фуражи, академичната общност и други заинтересовани страни, включително разясняване на заключенията от оценката на риска и мотивите за вземане на решения за неговото управление.

ОГП: Определени гранични пунктове

ОПВ: Определени пунктове за внос

Оценка на риска: Научно обоснован процес, състоящ се от четири етапа: определяне на опасност, охарактеризиране на опасността, оценка на въздействието при излагане на опасност и охарактеризиране на риска.

Растителни продукти: Растителни продукти, направени от растения, водорасли, гъби или лишеи, се използват широко на пазара на ЕС под формата на хранителни добавки. Примери за това са гинко, чесън и женшен. Такива продукти обикновено се определят като естествени храни. Те могат да бъдат закупени без рецепта в аптеките, супермаркетите, специализираните магазини и по интернет.

Регулирана хранителна съставка: Регулирани хранителни съставки са онези хранителни съставки, за които понастоящем се изисква разрешение за търговия. Те включват химични вещества, които се използват като хранителни добавки, ензими в храните, ароматизанти, пушилни ароматизанти и източници на витамини и минерали, добавяни в храната.

СЗО: Световна здравна организация

Система за бързо предупреждение за храни и фуражи (RASFF): Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи позволява на органите на държавите членки за контрол на храните и фуражите (органите за безопасност на храните на 28-те държави членки на ЕС, Комисията, ЕОБХ, ЕОБ, Норвегия, Лихтенщайн, Исландия и Швейцария) да споделят информация относно предприетите мерки в отговор на сериозни рискове, установени по отношение на храните или фуражите. Тя осигурява денонощна услуга, за да се гарантира, че спешните съобщения се изпращат, получават и на тях се реагира колективно и ефикасно.

Споразумение за СФМ: Санитарни и фитосанитарни мерки

СТО: Световна търговска организация

Управление на риска: Отделен от оценката на риска процес на претегляне на алтернативни политики в консултации със заинтересованите страни, обсъждане на оценката на риска и други основателни фактори, а при необходимост и избор на подходящи възможности за превенция и контрол.

ФАО: Организация на Обединените нации за прехрана и земеделие

ARfD: Остра референтна доза

FBO: Стопански субекти в сферата на храните или фуражите

FDA: Служба на Съединените щати за храните и лекарствените продукти

HACCP: Анализ на опасностите и контрол в критични точки

Бележки

¹ Основните отговорности на операторите са: а) да гарантират съответствие с изискванията на законодателството в областта на храните на ЕС и на държавите членки (включително, но не само, тези относно безопасността на храните), които са свързани с тяхната дейност и са в рамките на контролираните от тях предприятия, и б) да извършват собствени проверки в тази връзка. Това е основен елемент от предотвратяването на кризи с хранителни продукти, особено във връзка с безопасността на храните, тъй като въвежда множество контролни точки в цялата хранителна верига.

² Световната търговия се урежда от правилата на СТО. Както ЕС, така и отделните държави членки на ЕС, са членове на СТО.

³ Член 5 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1) (Общо законодателството в областта на храните).

⁴ Европейска комисия, „Бюджет на ЕС относно безопасността на храните за бъдещето“ (Food safety EU budget for the future), 7 юни 2018 г. (https://ec.europa.eu/food/sites/food/files/future_budget_factsheet_en.pdf).

⁵ Световна здравна организация, Приблизителни оценки на СЗО на глобалната тежест на болестите, предавани чрез храните, референтна група относно епидемиологията на тежестта на болестите, предавани чрез храните, 2007—2015 г., фиг. 12, стр. 80.

⁶ В член 3, параграф 14 от Регламент (ЕО) № 178/2002 се дава определение за „опасност“ като „наличие или условие за наличие на биологичен, химичен или физичен агент в храните или фуражите, който има потенциална възможност да причини неблагоприятен за здравето ефект“.

⁷ Физическите опасности са предмети в храната, които, ако бъдат погълнати, може да причинят нараняване. Обикновено те възникват поради практики за обработка на храните, които не са безопасни, или поради случайно заразяване.

⁸ Биологичните опасности са микроби, които могат да разболеят хората. Те включват паразити, вируси и бактерии. Правилното прилагане на системата HACCP (Анализ на опасностите и контрол в критични точки) е основният инструмент, използван за предотвратяване на биологични опасности.

⁹ Биологичните храни са храни, които са сертифицирани като произведени по методи, съответстващи на стандартите за биологично земеделие. Спазването на тези стандарти не означава, че се изключва присъствието на всички химически опасности, като например замърсителите.

¹⁰ Три от най-важните законодателни актове, които не се отнасят конкретно за химически опасности, а по-скоро за безопасността на храните като цяло, са следните:

• Договорът за функционирането на Европейския съюз осигурява основата за политиката на ЕС за безопасност на храните, като оправомощава ЕС да действа в полза на общественото здраве и защитата на потребителите.
• В Регламент (ЕО) № 178/2002 се установяват общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните (Общо законодателството в областта на храните). В него се определя рамка за разработване на законодателство в областта на храните и фуражите както на равнището на ЕС, така и на равнището на държавите членки и се обхващат всички етапи от производството и разпространението на храни и фуражи.
• Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (ОВ L 165, 30.4.2004 г., стр. 1).

¹¹ Световна здравна организация, „Приблизителни оценки на СЗО на глобалната тежест на заболяванията, пренасяни с храните: референтна група относно епидемиологията на тежестта на заболяванията, пренасяни с храните, 2007—2015 г.“, 3.12.2015 г. Това е първото и понастоящем най-пълно проучване на СЗО на приблизителните оценки на заболяванията, пренасяни с храните. То включва данни за четири химични вещества (афлатоксин, цианид в маниоката, диоксин и алергени във фъстъците).

¹² Отбелязан от Ernst and Young в техния външен преглед на ЕОБХ през 2012 г.

¹³ „Европейската комисия работи, за да се гарантира, че доставката на храни в Европа е най-безопасна в света и че за всички продукти, независимо от произхода им, се прилагат едни и същи стандарти за безопасност на храните“ — цитат от уебсайта на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ https://ec.europa.eu/food/safety/international_affairs/trade_en. Този принцип е отразен също така в съвместното тълкуване на чл. 11 (вносни фуражи и храни) и чл. 14 (храните трябва да бъдат безопасни) от общото законодателство на ЕС в областта на храните.

¹⁴ ЕОБХ отговаря за оценката на риска относно безопасността на храните, а ЕМА отговаря за оценката на лекарствените продукти на ЕС (в т.ч. ветеринарномедицинските продукти).

¹⁵ Подборът на трите държави членки беше направен въз основа на следните критерии: 1) баланс между държавите членки с голям обем на вноса и държавите членки с по-малък внос, 2) държави членки, за които различни вещества представляват основна грижа при разглеждането на химическите опасности за храните, и 3) местоположение на основната агенция на ЕС, предоставяща научни консултации относно химикалите в храните (ЕОБХ в Парма). При подбора на държавите беше търсен и географски баланс. В Италия, поради нейната регионална организация, Сметната палата концентрира по-голямата част от проверките си само в един регион (Лигурия).

¹⁶ Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка е част от програмата на Комисията за по-добро регулиране. Тя има за цел да гарантира опростеност на правото на ЕС, да премахва ненужните тежести и да адаптира законодателството, без да се правят компромиси с целите на политиката.

¹⁷ SWD(2018) 38 окончателен, „Проверка за пригодност на общото законодателство в областта на храните (Регламент (ЕО) № 178/2002)“.

¹⁸ Spiric, D. et al., „Сближаване на подхода на ЕС и САЩ във връзка с регламента за безопасност на храните по отношение на огнищата на заболявания, пренасяни с храните“ (Convergence on EU and USA Food safety Regulation approach, regarding foodborne outbreaks), 58-ма международна конференция на месната промишленост „Безопасност и качеството на месото: накъде отива?“ (Meat Safety and Quality: Where it goes?), Procedia Food Science 5(2015 г.), стр. 266—269. В доклада се посочва, че правото на ЕС в областта на храните е отпратка за САЩ.

¹⁹ Humphrey, J., „Безопасност на храните, схеми за частни стандарти и търговия: последици от закона за модернизиране на безопасността на храните“ (Food Safety, Private Standards Schemes and Trade: The Implications of the FDA Food Safety Modernization Act), работен документ на IDS, том 2012 № 403, септември 2012 г.

²⁰ EIOP: Текст 2008-006 — „Европейското управление все още ли е технократско? Нови начини за управление за регулиране на безопасността на храните в Европейския съюз“ (European governance still technocratic? New modes of governance for food safety regulation in the European Union). Robert Fischer. 2018 г. „Вдъхновени от ЕС, редица държави, напр. Франция и Германия, са създали независими агенции за оценка и са възприели принципа на организационно разделяне на оценката на риска от неговото управление.“

²¹ Оценяване на цената на спазването на законодателството на ЕС в областта на околната среда, хуманното отношение към животните и безопасността на храните за земеделските стопани, CPRA за Европейската комисия. AGRI 2011-EVAL-08.

²² По-конкретно съображение 17 от Регламент (EО) № 178/2002 гласи: „Когато законодателството в областта на храните е насочено към намаляване, премахване или избягване на опасност за здравето, трите взаимосвързани компонента на анализа на риска, а именно оценка на риска, управление на риска и обмяна на информация за риска, осигуряват систематична методология за определянето на ефективни, съразмерни и целеви мерки или други действия за опазване на здравето“. Съображение 19 от същия регламент гласи: „Признато е, че в някои случаи само научната оценка на риска не може да осигури цялата информация, на която следва да се основава решение за управление на риска, и че основателно следва да се отчитат и други фактори, свързани с разглеждания въпрос, включително такива, които са свързани с обществените нагласи, икономиката, традициите, етническата принадлежност, околната среда и възможността за извършване на проверки.“ В член 3 са включени определения на тези три компонента.

²³ EMA е създадена с Регламент (ЕО) № 726/2004, но вече е съществувала през 1995 г. въз основа на по-стари директиви. Тя отговаря за оценката на риска на ЕС в областта на лекарствените продукти.

²⁴ Съображение 21 и член 7 от Регламент (ЕО) № 178/2002.

²⁵ Според съобщението на Комисията относно принципа на предохранителните мерки (COM(2000)°1 окончателен от 2.2.2000 г.), мерките, предприети при прилагането на този принцип, следва да бъдат: пропорционални на избраната степен на защита, недискриминационни при тяхното прилагане, съответстващи на подобни вече предприети мерки, основани на проверка на потенциалните ползи и разходи за действие или липса на действие (включително, когато е целесъобразно и осъществимо, анализ на икономическите разходи/ползи), да подлежат на преглед в контекста на новите научни данни и да могат да възлагат отговорност за изготвянето на научните доказателства, необходими за по-всеобхватна оценка на риска.

²⁶ Европейска комисия — Съобщение за пресата — Комисията прие съобщение относно принципа на предохранителните мерки.

²⁷ Споразумението на СТО относно прилагането на санитарни и фитосанитарни мерки („Споразумението за СФС“) влиза в сила със създаването на Световната търговска организация на 1 януари 1995 г. То се отнася за прилагането на разпоредбите относно безопасността на храните и здравето на животните и растенията.

²⁸ Член 5 от Споразумението за СФС.

²⁹ Пълната оценка на риска включва четири стъпки: определяне на опасност, охарактеризиране на опасността, оценка на въздействието при излагане на опасност и охарактеризиране на риска.

³⁰ Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1).

³¹ АНАЛИТИЧЕН ИНДЕКС НА СТО, Споразумение за СФС — Преамбюл (Юриспруденция). Точка 1.5.2 Връзка на принципа на предохранителните мерки със Споразумението за СФС. януари 2018 г.

³² Съответно Регламент (ЕО) № 1107/2009 и Регламент (ЕО) № 396/2005.

³³ Обобщаващ доклад на постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите, състоял се в Брюксел на 16—17 февруари 2017 г., съгласно който държавите членки подчертаха трудностите, които това може да създаде на международно равнище (Кодекс Алиментариус) и проблемите с отговорностите за подобни решения в областта на политиките на тяхното равнище предвид ролята им на първи оценител в процедурата за разглеждане на допустимите отклонения при внос; и Обобщаващ доклад на постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите, състоял се в Брюксел на 13—14 юни 2018 г., точка от дневния ред А.14.

³⁴ На всички етапи на производство, преработка и разпространение в рамките на контролираните от тях предприятия, стопанските субекти в областта на храните и фуражите трябва да гарантират, че съответните храни и фуражи отговарят на онези изисквания на законодателството в областта на храните, които се отнасят за тяхната дейност, и проверяват дали тези изисквания са спазени.

³⁵ „Ясното разпределяне на отговорностите между стопанските субекти в сферата на храните и публичните органи по хранителната верига“ се признава в резултатите от проверката за пригодност на общото законодателство в областта на храните като повишаване на ефективността.

³⁶ Съгласно член 17, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002.

³⁷ Данни въз основа на доклади на ЕОБХ.

³⁸ Директива 96/23/ЕО на Съвета от 29 април 1996 г. относно мерките за наблюдение на определени вещества и остатъци от тях в живи животни и животински продукти (ОВ L 125, 23.5.1996 г., стр. 10).

³⁹ В обобщаващия доклад на ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“ 2016-8975 — „Взаимодействие между системата за официални проверки на фуражите и частните застрахователни схеми“ са признати редица ползи по отношение на компетентните органи, установяващи взаимодействие с частни застрахователни схеми. http://ec.europa.eu/food/audits-analysis/overview_reports/

⁴⁰ Програма за одити в сферата на здравеопазването и храните и анализ за 2017 г. Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“.

⁴¹ Напр. ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“ 2017-6072. Окончателен доклад от мисия за установяване на фактите, проведена в Германия от 28 ноември 2017 г. до 6 декември 2017 г. с цел събиране на информация относно полезните взаимодействия на официалните проверки със собствените проверки на стопанските субекти в областта на храните и схемите за сертифициране на трети страни. http://ec.europa.eu/food/audits-analysis/audit_reports/ . Нидерландия също е изразила подобни опасения по време на одитното посещение, извършено в контекста на настоящия одит.

⁴² Приблизително потребление = производството в ЕС + внос – износ. Данни по отношение на производството в ЕС — 734 млн. тона (източник: „Обеми селскостопанска продукция в ЕС за 2013 г. (в млн. тона)“, Faostat). Данни за вноса — почти 93 млн. тона през 2016 г., и износа — 91 млн. тона (източник http://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/-/EDN-20171016-1?inheritRedirect=true).

⁴³ Например списъците на химичните вещества, включени в КОДЕКСА, може да не са изчерпателни или държавите членки все още може да имат различни правни ограничения по отношение на дадено вещество (напр. различна МДГОВ).

⁴⁴ https://ec.europa.eu/food/safety/official_controls/legislation/imports_en

⁴⁵ Въпреки че 13 % продуктите, консумирани в ЕС, са от внос (вж. бележка под линия 42), 26,4 % (22 345) от общия брой проби (84 657) се отнасят за продукти, внасяни от държави извън ЕС, а 67 % (56 749) от общия брой са с произход от докладващи държави (ЕС, Исландия и Норвегия). Доклад на Европейския съюз за 2016 г. относно остатъчните вещества от пестициди в храните, Европейски орган за безопасност на храните.

⁴⁶ Например в случай че тези вещества не са разрешени по силата на основания, различни от свързаните със здравето.

⁴⁷ Като данни за наличие или данни за потребление на храна.

⁴⁸ По принцип държавите членки са свободни да определят подходящия брой проверки, но в законодателството на ЕС може да се посочва честотата за конкретните продукти, напр. в приложение IV към Директива 96/23/ЕО на Съвета се създават равнища и честота на вземане на проби за живи животни и животински продукти.

⁴⁹ Член 10 от Регламент (ЕО) № 882/2004.

⁵⁰ Представената информация се отнася единствено за трите държави членки, посетени по време на одита. По отношение на регулираните хранителни съставки и замърсители, които не са включени в Директива 96/23/ЕО, не съществуват доклади на равнището на ЕС. По отношение на пестицидите и ветеринарномедицинските продукти ЕОБХ изготвя годишни доклади относно резултатите от тестовете на държавите членки.

⁵¹ Тези тестове обаче не обхващат всички аспекти на химическите рискове, като например натрупването на пестициди (вж. приложение III, точка 7).

⁵² Една проба може да включва няколко теста за различни вещества.

⁵³ Условията за употреба в Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно добавките в храните заемат 314 страници (приложения 2—4).

⁵⁴ Членове 54 и 55 от Регламент (ЕО) № 882/2004.

⁵⁵ Вносните продукти от животински произход и живите животни представляват голяма степен на риск, тъй като могат да предават сериозни заболявания при хората и животните. Уебсайт на ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“: https://ec.europa.eu/food/safety/official_controls/legislation/imports/animal_en

⁵⁶ Съгласно член 11, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 854/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за определяне на специфичните правила за организирането на официален контрол върху продуктите от животински произход, предназначени за човешка консумация (ОВ L 139, 30.9.2004 г., стр. 206), Комисията прави преглед на ситуацията във връзка с общественото здраве и здравето на животните в съответните държави извън ЕС, като изисква и проверява документи и по правило посещава държавата. По отношение на химическите рискове, в този преглед са обхванати законите на държави извън ЕС относно продуктите от животински произход, употребата на ветеринарномедицински продукти, подготовката и употребата на фуражни продукти и одобрението на програмата за наблюдение на остатъчните вещества.

⁵⁷ Комисията извършва проверка на извадка от тези предприятия по време на одитите в държави извън ЕС. Също така Комисията информира Сметната палата, че подготвя доклад относно резултатите от своята оценка на предприятията в една държава извън ЕС, които са одобрени за износ в ЕС.

⁵⁸ Съгласно Регламент (ЕО) № 853/2004 и членове 11 и 12 от Регламент (ЕО) № 854/2004, органите в държавите извън ЕС отговарят за проверката и гарантирането, че предприятията отговарят на изискванията на ЕС за всяка категория хранителни продукти.

⁵⁹ Регламент (ЕО) № 669/2009 на Комисията от 24 юли 2009 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на засиления официален контрол върху вноса на някои фуражи и храни от неживотински произход и за изменение на Решение 2006/504/ЕО (ОВ L 194, 25.7.2009 г., стр. 11).

⁶⁰ Регламент (ЕО) № 669/2009понастоящем обхваща 35 различни продукта и 24 държави извън ЕС. Сред най-често срещаните продукти са ядки, зеленчуци, билки и подправки. В регламента се определя честотата на идентификационните и физическите проверки, включително лабораторните тестове (5, 10, 20 или 50 %). Списъкът с продуктите и честотата на проверките се преразглеждат на всеки шест месеца, в зависимост от резултатите от проверките.

⁶¹ Съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 884/2014 на Комисията от 13 август 2014 г. за налагане на специални условия за вноса на определени фуражи и храни от някои трети държави във връзка с рисковете от замърсяване на тези продукти с афлатоксини и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1152/2009 (OВ L 242, 14.8.2014 г., стр. 4); Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/175 на Комисията от 5 февруари 2015 година за определяне на специални условия, приложими към вноса на гума гуар с произход или изпратена от Индия, поради риска от замърсяване с пентахлорфенол и диоксини (OВ L 30, 6.2.2015 г., стр. 10) и Регламент за изпълнение (ЕС) № 885/2014 на Комисията от 13 август 2014 година за определяне на специфични условия, приложими към вноса на бамя и листа от къри от Индия и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 91/2013 (OВ L 242, 14.8.2014 г., стр. 20), Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/186 на Комисията от 2 февруари 2017 година за определяне на специални условия, вследствие на микробиологично замърсяване, приложими за въвеждането в Съюза на пратки от определени трети държави (ОВ L 29, 3.2.2017 г., стр. 24), ЕС е определил тези специални условия за определени продукти от 12 държави извън ЕС, главно поради риска от замърсители в ядките и сушените плодове.

⁶² В допълнение към разпоредбите, упоменати в каре 3, Решение 2002/805/ЕО на Комисията от 15 октомври 2002 г. относно някои защитни мерки по отношение на някои продукти от животински произход, предназначени за храна на животните и внесени от Украйна (OВ L 278, 16.10.2002 г., стр. 24); Решение 2010/381/ЕС на Комисията от 8 юли 2010 г. относно спешните мерки, приложими към пратки с продукти от аквакултури, внесени от Индия и предназначени за консумация от човека (OВ L 174, 9.7.2010 г., стр. 51); Решение 2010/220/ЕС на Комисията от 16 април 2010 г. относно спешните мерки, приложими към пратки с продукти от аквакултури, внесени от Индонезия и предназначени за консумация от човека (OВ L 97, 17.4.2010 г., стр. 17) и Решение 2002/251/ЕО на Комисията от 27 март 2002 г. относно някои защитни мерки за птичето месо и някои рибни продукти и продукти от аквакултури, предназначени за консумация от човека и внесени от Тайланд (OВ L 84, 28.3.2002 г., стр. 77).

⁶³ Член 53, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 178/2002.

⁶⁴ Например: Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/943 на Комисията от 18 юни 2015 г. относно спешни мерки за преустановяване на вноса на сушен фасул от Нигерия и за изменение на приложение I към Регламент (ЕО) № 669/2009 (ОВ L 154, 19.6.2015 г., стр. 8).

⁶⁵ Например: Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/175 на Комисията и Регламент за изпълнение (ЕС) № 885/2014 на Комисията.

⁶⁶ Член 12, параграф 4, буква в) от Регламент (ЕО) № 854/2004.

⁶⁷ Първото предприятие, което Комисията е премахнала от списъка по собствена инициатива, е било в Бразилия. То е било премахнато от списъка поради салмонела и измами, свързани с лабораторно сертифициране на месо и месни продукти, изнасяни за ЕС.

⁶⁸ https://www.efsa.europa.eu/en/topics/topic/food-additive-re-evaluations

⁶⁹ Регламент (ЕС) № 1129/2011 на Комисията от 11 ноември 2011 година за изменение на приложение II към Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета посредством създаване на списък на Съюза на добавките в храните (OВ L 295, 12.11.2011 г., стр. 1—177).

⁷⁰ В приложение II към Регламент (ЕО) № 1333/2008 се включва списъкът на Съюза на добавки, одобрени за употреба в храни, и условия за употреба.

⁷¹ Член 1 от Регламент (ЕО) № 1332/2008.

⁷² Съображение 14 и член 17 от Регламент (ЕО) № 1332/2008.

⁷³ Източник: База данни на Комисията за ароматизантите.

⁷⁴ В част A от списъка на ЕС има четири различни бележки под линия: 1. „оценката трябва да се извърши от Органа“; 2. „до 31 декември 2012 г. се предоставят допълнителни научни данни“; 3. „до 30 юни 2013 г. се предоставят допълнителни научни данни“; и 4. „до 31 декември 2013 г. се предоставят допълнителни научни данни“.

⁷⁵ Член 20, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1334/2008.

⁷⁶ Бюлетин на ЕОБХ 2012;10(5):2663. https://efsa.onlinelibrary.wiley.com/doi/epdf/10.2903/j.efsa.2012.2663

⁷⁷ https://effl.lexxion.eu/article/EFFL/2013/3/241

⁷⁸ Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1).

⁷⁹ Неотдавна Комисията извърши всеобхватна основана на доказателства оценка на политиката по отношение на Регламента относно общото законодателство в областта на храните (проверка за пригодност), включваща целия сектор на храните, съгласно Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT). Работен документ на службите на Комисията — Оценка по Програмата на Комисията за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) на общото законодателство в областта на храните (Регламент (ЕО) № 178/2002), („проверка за пригодност“) SWD(2018) 38, 15.1.2018 г.

⁸⁰ Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно прозрачността и устойчивостта на оценката на ЕС на риска в хранителната верига, за изменение на Регламент (ЕО) № 178/2002 [относно общото законодателство в областта на храните], Директива 2001/18/ЕО [относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда], Регламент (ЕО) № 1829/2003 [относно генетично модифицираните храни и фуражи], Регламент (ЕО) № 1831/2003 [относно фуражните добавки], Регламент (ЕО) № 2065/2003 [относно пушилните ароматизанти], Регламент (ЕО) № 1935/2004 [относно материалите, предназначени за контакт с храни], Регламент (ЕО) № 1331/2008 [относно общата разрешителна процедура за добавките в храните, ензимите в храните и ароматизантите в храните], Регламент (ЕО) № 1107/2009 [относно продуктите за растителна защита] и Регламент (ЕС) 2015/2283 [относно новите храни], COM(2018) 179 final, 11.4.2018 г.

⁸¹ Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно прозрачността и устойчивостта на оценката на ЕС на риска в хранителната верига, за изменение на Регламент (ЕО) № 178/2002 [относно общото законодателство в областта на храните], Директива 2001/18/ЕО [относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда], Регламент (ЕО) № 1829/2003 [относно генетично модифицираните храни и фуражи], Регламент (ЕО) № 1831/2003 [относно фуражните добавки], Регламент (ЕО) № 2065/2003 [относно пушилните ароматизанти], Регламент (ЕО) № 1935/2004 [относно материалите, предназначени за контакт с храни], Регламент (ЕО) № 1331/2008 [относно общата разрешителна процедура за добавките в храните, ензимите в храните и ароматизантите в храните], Регламент (ЕО) № 1107/2009 [относно продуктите за растителна защита] и Регламент (ЕС) 2015/2283 [относно новите храни], COM(2018) 179 final, 11.4.2018 г.

⁸² Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1) (Регламент относно общото законодателство в областта на храните).

⁸³ Член 14 и член 17, параграф 1 от Регламента относно общото законодателство в областта на храните.

⁸⁴ Лицата, отговарящи за управлението на риска, са главно от Комисията и се подпомагат от представителите на държавите членки в Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите (PAFF) и, в зависимост от приложимите процедури, от Съвета и Европейския парламент. Що се отнася до управлението на риска в областта на храните на равнището на Комисията, отговорна за това е Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ (SANTE).

⁸⁵ В съображение 19 от Регламента относно общото законодателство в областта на храните е предоставен неизчерпателен списък на основателните фактори, например свързани с обществените нагласи, икономиката, традициите, етиката, околната среда, както и възможността за извършване на проверки. Използването на основателни фактори в процеса на вземане на решения на ЕС не е фиксирано; точният набор от фактори и тежестта, която им се придава, варира според конкретния случай в зависимост от темата и съответните мерки.

⁸⁶ Работен документ на службите на Комисията, Оценка по Програмата на Комисията за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) на общото законодателство в областта на храните (Регламент (ЕО) № 178/2002), SWD(2018) 38 final, 15.1.2018 г., („проверка за пригодност“), стр. 89.

⁸⁷ Като например материали, различни от пластмаса, предназначени за контакт с храни, хранителни добавки и храни с добавени витамини и минерали по отношение на определянето на максимално допустими граници на веществата, както и липса на пълно прилагане на равнище ЕС по отношение на здравните и хранителните претенции за растителните продукти.

⁸⁸ Работен документ на службите на Комисията, Оценка по Програмата на Комисията за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) на общото законодателство в областта на храните (Регламент (ЕО) № 178/2002), SWD(2018) 38 final, 15.1.2018 г., („проверка за пригодност“), стр. 89.

⁸⁹ Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно прозрачността и устойчивостта на оценката на ЕС на риска в хранителната верига, за изменение на Регламент (ЕО) № 178/2002 [относно общото законодателство в областта на храните], Директива 2001/18/ЕО [относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда], Регламент (ЕО) № 1829/2003 [относно генетично модифицираните храни и фуражи], Регламент (ЕО) № 1831/2003 [относно фуражните добавки], Регламент (ЕО) № 2065/2003 [относно пушилните ароматизанти], Регламент (ЕО) № 1935/2004 [относно материалите, предназначени за контакт с храни], Регламент (ЕО) № 1331/2008 [относно общата разрешителна процедура за добавките в храните, ензимите в храните и ароматизантите в храните], Регламент (ЕО) № 1107/2009 [относно продуктите за растителна защита] и Регламент (ЕС) 2015/2283 [относно новите храни], COM(2018) 179 final, 11.4.2018 г.

⁹⁰ Работен документ на службите на Комисията, Оценка по Програмата на Комисията за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) на общото законодателство в областта на храните (Регламент (ЕО) № 178/2002), SWD(2018) 38 final, 15.1.2018 г., („проверка за пригодност“), стр. 39.

⁹¹ Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно прозрачността и устойчивостта на оценката на ЕС на риска в хранителната верига, за изменение на Регламент (ЕО) № 178/2002 [относно общото законодателство в областта на храните], Директива 2001/18/ЕО [относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда], Регламент (ЕО) № 1829/2003 [относно генетично модифицираните храни и фуражи], Регламент (ЕО) № 1831/2003 [относно фуражните добавки], Регламент (ЕО) № 2065/2003 [относно пушилните ароматизанти], Регламент (ЕО) № 1935/2004 [относно материалите, предназначени за контакт с храни], Регламент (ЕО) № 1331/2008 [относно общата разрешителна процедура за добавките в храните, ензимите в храните и ароматизантите в храните], Регламент (ЕО) № 1107/2009 [относно продуктите за растителна защита] и Регламент (ЕС) 2015/2283 [относно новите храни], COM(2018) 179 final, 11.4.2018 г.

⁹² Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно прозрачността и устойчивостта на оценката на ЕС на риска в хранителната верига, за изменение на Регламент (ЕО) № 178/2002 [относно общото законодателство в областта на храните], Директива 2001/18/ЕО [относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда], Регламент (ЕО) № 1829/2003 [относно генетично модифицираните храни и фуражи], Регламент (ЕО) № 1831/2003 [относно фуражните добавки], Регламент (ЕО) № 2065/2003 [относно пушилните ароматизанти], Регламент (ЕО) № 1935/2004 [относно материалите, предназначени за контакт с храни], Регламент (ЕО) № 1331/2008 [относно общата разрешителна процедура за добавките в храните, ензимите в храните и ароматизантите в храните], Регламент (ЕО) № 1107/2009 [относно продуктите за растителна защита] и Регламент (ЕС) 2015/2283 [относно новите храни], COM(2018) 179 final, 11.4.2018 г.

Събитие	Дата
Приемане на Меморандум за планиране на одита (МПО) / Начало на одита	29.11.2017 г.
Официално изпращане на проектодоклада до Комисията (или друг одитиран обект)	27.9.2018 г.
Приемане на окончателния доклад след съгласувателната процедура	14.11.2018 г.
Получаване на официалните отговори на Комисията (или друг одитиран обект) на всички езици	6.12.2018 г.

Одитен екип

Специалните доклади на Европейската сметна палата представят резултатите от нейните одити на политиките и програмите на ЕС или теми, свързани с управлението, в конкретни бюджетни области. ЕСП подбира и разработва одитните си задачи така, че те да окажат максимално въздействие, като отчита рисковете за изпълнението или съответствието, проверявания обем приходи или разходи, предстоящите промени, както и политическия и обществения интерес.

Настоящият доклад беше приет от Одитен състав I, с ръководител Nikolaos Milionis — член на ЕСП. Този състав е специализиран в областта на разходите за устойчиво използване на природните ресурси. Одитът беше ръководен от члена на ЕСП Janusz Wojciechowski със съдействието на Kinga Wisniewska-Danek — ръководител на неговия кабинет, и Katarzyna Radecka-Moroz —аташе в кабинета; Michael Bain — главен ръководител; Maria Eulàlia Reverté i Casas — ръководител на задача; Päivi Piki — заместник-ръководител на задача; Ioannis Papadakis, Manuel Dias Ferreira Martins и Ermira Vojka — одитори, и Terje Teppan-Niesen — асистент. Езикова подкрепа беше предоставена от Philippe Colmant, Vesna Marn и Michael Pyper.

От ляво надясно: Eulàlia Reverté i Casas, Katarzyna Radecka-Moroz, Janusz Wojciechowski, Michael Bain, Päivi Piki, Manuel Dias Ferreira Martins.

За контакти

ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА
12, rue Alcide De Gasperi
1615 Luxembourg
LUXEMBOURG

Тел. +352 4398-1
За запитвания: eca.europa.eu/bg/Pages/ContactForm.aspx
Уебсайт: eca.europa.eu
Туитър: @EUAuditors

Допълнителна информация за Европейския съюз можете да намерите в интернет (http://europa.eu).

Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2018 г.

PDF	ISBN 978-92-847-1568-8	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/809898	QJ-AB-18-032-BG-N
HTML	ISBN 978-92-847-1570-1	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/132569	QJ-AB-18-032-BG-Q

© Европейски съюз, 2018 г.

Възпроизвеждането е разрешено при посочване на източника. За всяко използване или възпроизвеждане на снимките или на другите материали, чиито авторски права не са притежание на Европейския съюз, трябва да бъде поискано разрешение пряко от притежателите на авторските права.

ЗА КОНТАКТ С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЕС

Лично
В целия Европейския съюз съществуват стотици информационни центрове „Europe Direct“. Адресът на най-близкия до Вас център ще намерите на уебсайта https://europa.eu/european-union/contact_bg

По телефона или по електронна поща
Europe Direct е служба, която отговаря на въпроси за Европейския съюз. Можете да се свържете с тази служба:

• чрез безплатния телефонен номер 00 800 6 7 8 9 10 11 (някои оператори може да таксуват обаждането),
• или стационарен телефонен номер +32 22999696, или
• по електронна поща чрез формуляра на разположение на адрес https://europa.eu/european-union/contact_bg.

ЗА ДА НАМЕРИТЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЕС

Онлайн
Информация за Европейския съюз на всички официални езици на ЕС е на разположение на уебсайта Europa на адрес https://europa.eu/european-union/index_bg.

Публикации на ЕС
Можете да изтеглите или да поръчате безплатни и платени публикации от EU Bookshop на адрес https://publications.europa.eu/bg/publications. Редица безплатни публикации може да бъдат получени от службата Europe Direct или от Вашия местен информационен център (вж. https://europa.eu/european-union/contact_bg).

Право на ЕС и документи по темата
За достъп до правна информация от ЕС, включително цялото право на ЕС от 1951 г. насам на всички официални езици, посетете уебсайта EUR-Lex на адрес http://eur-lex.europa.eu/homepage.html?locale=bg.

Свободно достъпни данни от ЕС
Порталът на ЕС за свободно достъпни данни (http://data.europa.eu/euodp) предоставя достъп до набори от данни от ЕС. Данните могат да бъдат изтеглени и използвани повторно безплатно, както за търговски, така и за нетърговски цели.