Интелектуална, индустриална и търговска собственост
Интелектуалната собственост се отнася до всички изключителни права върху интелектуалните произведения. Тя включва две категории права: индустриалната собственост, която включва изобретения (патенти), търговски марки, промишлени дизайни и модели и наименования за произход, и авторското право, което обхваща художествени и литературни произведения. След влизането в сила на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) през 2009 г. ЕС разполага с изрична компетентност в областта на правата върху интелектуалната собственост (член 118).
Правно основание
Членове 114 и 118 от ДФЕС.
Цели
Макар че са уредени от различни национални и международни правни актове, правата върху интелектуалната собственост (ПИС) попадат също така в приложното поле на законодателството на ЕС. Член 118 от ДФЕС предвижда, че в рамките на установяването и функционирането на единния пазар Парламентът и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, установяват мерки за създаване на право на ЕС в областта на интелектуалната собственост — с цел гарантиране на единна защита на ПИС в целия ЕС — и за въвеждане на централизирани режими за издаване на разрешения, координация и контрол в рамките на ЕС. Законодателната дейност на ЕС се състои главно в хармонизирането на определени специфични аспекти на ПИС чрез създаването на собствена система, какъвто е случаят с търговската марка на ЕС и системата на промишлени дизайни на ЕС и какъвто ще бъде случаят с патентите. Много от инструментите на ЕС отразяват международните задължения на държавите членки съгласно Бернската конвенция и Римската конвенция, както и съгласно Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) на Световната търговска организация и международните договори от 1996 г. на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС).
Постижения
A. Хармонизиране на законодателството
1. Търговски марки, дизайни и модели
В ЕС правната рамка по отношение на търговските марки се основава на система от четири нива за регистрацията на търговски марки, която съществува успоредно с националните системи за търговските марки, хармонизирани чрез Директивата за търговските марки (Директива (ЕС) 2015/2436 от 16 декември 2015 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките). Освен на национално равнище защитата на търговските марки в ЕС е възможна чрез Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс, чрез търговската марка на ЕС, въведена през 1994 г., и на международно равнище. Регламент (ЕС) 2017/1001 от 14 юни 2017 г. относно марката на Европейския съюз (Регламент относно марката) кодифицира и заменя всички по-ранни разпоредби на ЕС относно марката на ЕС. Кодификацията беше извършена в интерес на яснотата, като се има предвид, че системата на търговските марки в ЕС вече беше претърпяла няколко съществени изменения. Търговската марка на ЕС има единен характер и еднакви последици в целия ЕС. Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) отговаря за управлението на търговската марка и дизайна на ЕС. В Регламента относно марката на ЕС се определя и размерът на таксите, дължими на EUIPO. Те са определени на равнище, което гарантира, че приходите, получени от тях, покриват разходите на EUIPO и че те допълват съществуващите национални системи за търговските марки.
С Директива 98/71/ЕО от 13 октомври 1998 г. се осъществява сближаване на националното законодателство в областта на правната защита на дизайните и моделите. Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 г. (изменен) въвежда система на Общността за защитата на дизайните и моделите. Решение 2006/954/ЕО на Съвета и Регламент (ЕО) № 1891/2006 на Съвета от 18 декември 2006 г. свързват системата на ЕС за регистрация на дизайни или модели със системата за международна регистрация на промишлените дизайни и модели на СОИС.
2. Авторско право и сродни на него права
Авторското право гарантира, че авторите, композиторите, творците в областта на изобразителното изкуство, филмовите дейци и други получават заплащане и защита на своите произведения. Цифровите технологии предизвикаха коренни промени в начина на създаване и разпространение на творческо съдържание, както и в достъпа до него. Законодателството на ЕС в областта на авторското право се състои от тринадесет директиви и два регламента, които хармонизират основните права на авторите, изпълнителите, продуцентите и радио- и телевизионните оператори. Чрез определянето на някои стандарти на ЕС се намаляват националните различия, гарантира се ниво на защита, необходимо за насърчаване на творчеството и инвестициите в творчеството, насърчава се културното многообразие и се улеснява достъпът на потребителите и предприятията до цифрово съдържание и цифрови услуги в рамките на единния пазар.
a. Авторско право
Директива 2001/29/ЕО от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество адаптира законодателството в областта на авторското право и сродните му права към технологичното развитие, но то вече е изостанало вследствие на извънредно бързото развитие в цифровия свят, като например разпространението и достъпа до телевизионни и радиопрограми, като 49 % от интернет потребителите в ЕС ползват достъп до музика, аудио-визуално съдържание и игри онлайн (по оценка на Евростат). Поради това е необходимо хармонизиране на законодателството в областта на авторското право в целия ЕС за потребителите, творците и дружествата.
Директивата на ЕС за авторското право (Директива (ЕС) 2019/790) от 17 април 2019 г. предвижда допълнително авторско право за издателите на публикации в пресата и справедливо възнаграждение за съдържание, защитено с авторско право. Досега онлайн платформите не носеха правна отговорност за използването и качването на съдържание, защитено с авторски права, на своите сайтове. Новите изисквания няма да засегнат нетърговското качване на защитени с авторско право произведения в онлайн енциклопедии, например Уикипедия. Директива ЕС/2019/789 (Директива „CabSat“) беше приета на същата дата и има за цел да увеличи броя на телевизионните програми и радиопрограмите, достъпни онлайн за потребителите от ЕС. Излъчващите организации все по-често предлагат онлайн услуги в допълнение към традиционните си излъчвания, тъй като ползвателите очакват да имат достъп до телевизионно и радиосъдържание по всяко време и навсякъде. С директивата се въвежда принципът на държавата на произход, за да се улесни лицензирането на права за определени програми, които излъчващите оператори предлагат на своите онлайн платформи (напр. преките предавания по интернет — т.нар. симулкастинг и „догонващите“ услуги). Радио- и телевизионните оператори трябва да получат разрешения за ползване на защитени с авторски права произведения в своята държава на установяване (т.е. държава на произход), за да могат да предоставят онлайн достъп до радиопрограми, телевизионни новини, програми за текущи събития и изцяло финансирани собствени продукции във всички държави от ЕС. До 7 юни 2021 г. държавите членки трябваше да приемат подходящо законодателство, за да изпълнят изискванията на директивата.
Директива (ЕС) 2017/1564 от 13 септември 2017 г. относно определени позволени видове използване на определени произведения и други обекти, закриляни от авторското право и сродните му права, в полза на слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали, улеснява достъпа до книги и други печатни материали в подходящ формат и тяхното разпространение в рамките на единния пазар.
Регламент (ЕС) 2017/1128 от 14 юни 2017 г. за трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание в рамките на вътрешния пазар има за цел да гарантира, че потребителите, които купуват или се абонират за филми, спортни предавания, музика, електронни книги и игри, могат да имат достъп до тях, когато пътуват в други държави — членки на ЕС.
b. Срок на закрила на авторското право и сродните му права
Тези права са защитени до края на живота и в продължение на 70 години след смъртта на автора/твореца. Директива 2011/77/ЕС, която изменя Директива 2006/116/ЕО за срока на закрила на авторското право и някои сродни права, удължава срока на закрила на авторското право за изпълнителите на звукозаписи от 50 на 70 години след записа, както и за авторите на музика, например композиторите и авторите на текстове, на 70 години след смъртта на автора. Срокът от 70 години се превърна в международен стандарт за закрила на звукозаписите. Понастоящем в 64 държави в света звукозаписите са защитени с авторски права за период от 70 или повече години.
c. Компютърни програми и бази данни
Директива 91/250/ЕИО изисква от държавите членки да закрилят компютърните програми с авторско право като литературни произведения съгласно Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения. Тя беше кодифицирана с Директива 2009/24/ЕО. Директива 96/9/ЕО (Директивата за базите данни) предвижда правна закрила на базите данни, като в нея се дава определение за база данни като „сборник от самостоятелни произведения, данни или други материали, подредени по систематичен или методичен начин и индивидуално достъпни по електронен или друг път“. Директивата предвижда закрилата на базите данни както с авторско право, което обхваща интелектуалното творение, така и с право sui generis, осигуряващо защита на инвестицията (в пари, човешки ресурси, усилия и енергия) за придобиване, проверка или оформление на съдържанието. На 23 февруари 2022 г. Комисията представи предложение за нов регламент относно хармонизирани правила за справедлив достъп до данни и използването им (Законодателен акт за данните), чиято цел е да се гарантира справедливост при разпределянето на стойността от данните между участниците в основаната на данни икономика и да се насърчи достъпът до данни и тяхното използване. След интензивна законодателна работа, подкрепена от академични изследвания[1], на 9 ноември 2023 г. Парламентът прие на първо четене позиция по това предложение. На 30 май 2022 г. Парламентът и Съветът приеха Акта за управление на данните, с който се въвеждат механизми за улесняване на повторното използване на някои категории защитени данни от обществения сектор, повишаване на доверието в посредническите услуги за данни и насърчаване на алтруизма по отношение на данните в целия ЕС.
d. Организации за колективно управление на авторски права
Преди да може да се разпространява съдържание, защитено от авторско право и сродните му права, трябва да бъде получен лиценз от различните носители на такива права. Носителите на права възлагат правата си на организация за колективно управление на авторски права, която управлява тези права от тяхно име. Ако организацията за колективно управление на авторски права няма обосновани причини да откаже да осъществи управление, тя се задължава да управлява тези права. С Директива 2014/26/ЕС относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар се определят изискванията към организациите за колективно управление на авторски права, с оглед да се гарантират високи стандарти на управление, финансово управление, прозрачност и отчетност. Директивата има за цел да се гарантира, че носителите на авторски права имат думата по отношение на управлението на правата си, и се стреми да подобри функционирането на организациите за колективно управление на авторски права чрез стандарти, приложими в целия ЕС. Държавите членки трябва да гарантират, че организациите за колективно управление на авторски права действат в най-добрия интерес на носителите на права, чиито права представляват.
3. Патенти
Патентът представлява правен титул, който може да бъде предоставен за всяко изобретение с технически характер, при условие че то представлява новост, включва изобретателски етап и може да има приложение в промишлеността. Патентът дава на собственика правото да възпрепятства други лица да изработват, използват или продават изобретението без разрешение. Патентите насърчават дружествата да направят необходимите инвестиции за иновации и предоставят стимул за физическите лица и дружествата да отделят ресурси за научноизследователска и развойна дейност. В Европа техническите изобретения могат да бъдат защитени или от национални патенти, предоставени от компетентните национални органи, или от европейски патенти, които се предоставят централно от Европейското патентно ведомство. Това ведомство представлява изпълнителният клон на Европейската патентна организация, която понастоящем включва 39 договарящи държави. Самият ЕС не е член на тази организация.
След дългогодишни разисквания между държавите членки през 2012 г. Парламентът и Съветът одобриха правното основание за европейски патент с единно действие (единен патент). Посредством международно споразумение между държавите членки се създава единна и специализирана патентна юрисдикция.
Потвърждението на патентния пакет от страна на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС) в решението му от 5 май 2015 г. по дела C-146/13 и C-147/13 откри пътя за истински европейски патент. Предишният режим съществува успоредно с новата система с въведени преходни мерки.
От влизането си в сила на 1 юни 2023 г. единният патент на ЕС, който се издава от Европейското патентно ведомство, осигурява единна закрила с еднакво действие във всички участващи държави от ЕС. Предприятията ще разполагат с възможността да закрилят своите изобретения с истински патент на ЕС във всички държави — членки на ЕС. Те също така ще могат да оспорват и защитават единни патенти в единно съдебно действие чрез новосъздадения Единен патентен съд (ЕПС). Това ще рационализира системата и ще се реализират икономии от разходи за писмени преводи. Споразумението относно ЕПС гласи, че трябва да се спазва върховенството на правото на ЕС (член 20 от Споразумението) и че решенията на Съда на ЕС са обвързващи за ЕПС. ЕПС е съд, който понастоящем е общ за 17 държави — членки на ЕС. Той се състои от Първоинстанционен съд, Апелативен съд и секретариат. Първоинстанционният съд има децентрализирана структура и включва централно отделение в Париж със секция в Мюнхен, както и различни регионални и местни подразделения в цяла Европа. Седалището на Апелативния съд е в Люксембург и се произнася по жалби срещу решения на Първоинстанционния съд и по искания за преразглеждане на окончателни решения на Съда.
4. Търговски тайни
Практиката на запазване на поверителна търговска информация (ноу-хау) датира от столетия. Правни инструменти за защита на търговски тайни, независимо дали са определени като част от ПИС или не, съществуват в много държави. Равнището на защита, предоставена на поверителната информация, не може да се сравнява с други области на законодателството за интелектуалната собственост като патенти, авторско право и търговски марки, но по принцип може да се прилага неограничено, а не само за определен период. Различията в защитата на търговските тайни в отделните държави са по-големи, отколкото в други области на законодателството относно ПИС, и могат да носят дори повече преимущества, отколкото формалната патентна защита. От 2016 г. съществува правна рамка, а именно Директива (ЕС) 2016/943 относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване.
5. ПИС за сортовете растения
Закрилата на сортовете растения, наричана още „право на селекционера на растение“ е форма на право на интелектуална собственост, предоставяно на селекционера на нов сорт растение. Системата на ЕС за закрила на сортовете растения, основана на принципите на Акта на Международната конвенция за закрила на новите сортове растения от 1991 г., допринася за развитието на селското стопанство и растениевъдството. Законодателството на ЕС установява система за защита на правата по отношение на сортовете растения. Системата позволява да се предоставят ПИС за сортовете растения. Службата на Общността за сортовете растения въвежда и прилага тази схема.
6. Географски означения
По силата на системата на ЕС за ПИС наименованията на продуктите, регистрирани като притежаващи географски означения, са защитени от правна гледна точка срещу имитация и злоупотреба в рамките на ЕС и в държави извън ЕС, с които е подписано споразумение за защита. На наименованията на продуктите може да бъде предоставено географско означение, ако те имат специфична връзка с мястото, където е произведен продуктът. Това признаване дава възможност на потребителите да имат доверие и да разграничават качествените продукти, като същевременно помага на производителите да продават по-добре продуктите си. Признати като интелектуална собственост, географските означения играят все по-важна роля в търговските преговори между ЕС и други държави. На 31 март 2022 г. Комисията представи законодателно предложение относно географските указания на ЕС за вина, спиртни напитки и селскостопански продукти и относно схемите за качество на селскостопанските продукти, а на 1 юни 2023 г. Парламентът прие становище по предложението. На 12 септември 2023 г. Парламентът прие позицията си по Регламента на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на географските означения за занаятчийски и промишлени продукти и за изменение на регламенти (ЕС) 2017/1001 и (ЕС) 2019/1753. Той предоставя географски указания за промишлени продукти, които могат да бъдат свързани с техния географски район на производство (като ножове от Албасете, стъкло от Бохемия и лиможки порцелан), подобно на предоставяните на регионално произведени храни или напитки.
На международно равнище Решение (ЕС) 2019/1754 на Съвета от 7 октомври 2019 г. относно присъединяването на Европейския съюз към Женевския акт на Лисабонската спогодба за наименованията за произход и географските указания определя Службата на ЕС за интелектуална собственост като компетентен орган по отношение на географските означения.
7. Борба с фалшифицирането
Според оценките вносът на фалшифицирани и пиратски стоки в ЕС възлиза приблизително на 85 милиарда евро (до 5 % от общия внос). Търговията с пиратски стоки в световен мащаб възлиза на 2,5 % от търговията и е на стойност до 338 милиарда евро, което причинява значителни щети на носителите на права, правителствата и икономиките.
Тъй като различията в националните системи за налагане на санкции за фалшифициране и пиратство затрудняват държавите членки да водят ефективна борба с тези правонарушения, Парламентът и Съветът приеха като първа стъпка Директива 2004/48/ЕО относно упражняването на права върху интелектуалната собственост. Тя има за цел да се засили борбата с пиратството и фалшифицирането, като се сближат националните законодателни системи, за да се гарантира високо, равностойно и хомогенно равнище на закрила на интелектуалната собственост на единния пазар, и предвижда мерки, процедури и компенсаторни механизми в рамките на гражданското и административното право. Регламент (ЕС) № 608/2013 относно защитата на правата върху интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи, предвижда процесуални правила за митническите органи за прилагане на правата на интелектуална собственост по отношение на стоки, подлежащи на митнически надзор или митнически контрол.
B. Понятието за „изчерпване“ на правата
1. Определение
Това правно понятие или доктрина, приложими към всички области на индустриалната собственост, означава, че след продажбата на продукт, обхванат от ПИС (напр. патент), от притежателя на ПИС или от други лица със съгласието на собственика, се счита, че ПИС е изчерпано. В ЕС Съдът на ЕС винаги е тълкувал Договорите на ЕС в смисъл, че правата, предоставени от ПИС, се изчерпват в рамките на единния пазар чрез пускането на съответните стоки на пазара (от носителя на правата или с негово съгласие). Притежателят на правото върху индустриална или търговска интелектуална собственост, защитено от законодателството на една държава членка, не може да се позове на това законодателство, за да се противопостави на вноса на продукти, които са били пуснати на пазара в друга държава членка.
2. Ограничения
„Изчерпването“ на правата в ЕС не се прилага при пускане на пазара на фалшифициран продукт или по отношение на продукти, пуснати на пазара извън Европейското икономическо пространство (член 6 от Споразумението ТРИПС). През 1999 г., в решението си по дело Sebago Inc. и Ancienne Maison Dubois & Fils SA срещу GB-Unic SA (C-173/98) Съдът на ЕС постанови, че държавите членки не могат да предвиждат в националното си право изчерпване на правата върху търговска марка за продукти, пуснати на пазара в държави извън ЕС.
3. Правни актове в тази област
Правилата на ЕС относно изчерпването до голяма степен са резултат от съдебната практика на Съда на ЕС, тълкуваща член 34 от ДФЕС относно мерки с ефект, равностоен на количествени ограничения, между държавите членки[2]. Тази съдебна практика е отразена във всеки от съответните законодателни актове на ЕС, свързани с ПИС.
C. Неотдавнашна съдебна практика на Съда на ЕС
През 2012 г. в решението си по дело SAS (C-406/10) Съдът на ЕС потвърди, че в съответствие с Директива 91/250/ЕИО авторското право закриля само обективното изражение на компютърната програма и че идеите и принципите, залегнали в основата на логиката, алгоритмите и програмните езици на тази програма, не се закрилят от въпросната директива (точка 32 от решението). Той подчертава, че нито функциите на компютърната програма, нито програмният език и форматът на файловете с данни, използвани при работа с компютърната програма, за да се ползват някои от функциите ѝ, съставляват обективирана форма на програмата по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 91/250/ЕИО (точка 39).
В решението си по дело C-160/15 (GS Media BV срещу Sanoma Media Netherlands BV и други) Съдът на ЕС постановява, че поставянето на уебсайт на хипервръзки към произведения, които са обект на закрила и които са публикувани на друг уебсайт без разрешение от носителя на авторското право, не представлява „публично разгласяване“, ако лицето, което поставя тази връзка, не цели получаване на печалба и не знае, че тези произведения са били публикувани незаконно.
В решението си по дело C-484/14 от 15 септември 2016 г. Съдът на ЕС постановява, че предоставянето за свободно публично ползване на безжична мрежа — с цел да се привлече вниманието на потенциални клиенти върху стоки и услуги на даден магазин, представлява „услуга на информационното общество“ по силата на Директива 2001/31/ЕО, и потвърждава, че при определени условия доставчик на услуга, който предоставя достъп до комуникационна мрежа, не може да носи отговорност. Следователно притежателите на авторски права нямат право да искат обезщетение въз основа на това, че тази мрежа е използвана от трети лица за нарушаване на правата им. Защитата на връзката с помощта на парола осигурява баланс между ПИС на носителите на авторски права, от една страна, и свободата на стопанска инициатива на доставчика на достъп и свободата на информация на ползвателите на мрежата, от друга страна.
Ролята на Европейския парламент
Интелектуалната собственост създава добавена стойност за предприятията и икономиките на ЕС. Нейната единна защита и прилагането ѝ допринасят за насърчаване на иновациите и икономическия растеж. Поради това Парламентът се ангажира да хармонизира ПИС чрез създаването на единна система на ЕС, която да съществува редом с националните системи, какъвто е случаят с търговската марка на ЕС и системата на промишлени дизайни на ЕС, както и с европейския единен патент.
В различни резолюции относно ПИС, и по-специално по отношение на правната закрила на базите данни, биотехнологичните изобретения и авторското право, Парламентът подкрепи постепенното хармонизиране на тези права. Той също така се противопостави на патентоването на части на човешкото тяло. На 27 февруари 2014 г. Парламентът прие резолюция по собствена инициатива относно такси за възпроизвеждане за лично ползване (правото на възпроизвеждане за лично ползване на законно придобито съдържание), тъй като цифровото възпроизвеждане за лично ползване придоби голямо икономическо значение в резултат на техническия напредък. Освен това Парламентът взе много активно участие в проекта на Договор на Световната организация за интелектуална собственост относно изключенията от авторското право за хората със зрителни увреждания („Маракешки договор“).
Като подготвителна дейност за цялостната реформа на правилата на ЕС относно авторското право (вж. А.2.а) през септември 2018 г. Парламентът прие доклад, съдържащ редица важни препоръки по всички разглеждани въпроси. В хода на целия законодателен процес се провеждаше разгорещен обществен дебат, съсредоточен върху членове 11 и 13 от проекта на директива относно авторското право в цифровия единен пазар. Този дебат достигна връхната си точка с гласуването на усилията на Парламента в подкрепа на създаването на ново право за издателите на медии да изискват възнаграждение за съдържанието на някои големи новинарски платформи, както и ново право за улесняване на проследяването на нарушенията на авторски права в интернет. Представителите на творческия сектор одобриха тези предложения, но представителите на технологичните дружества остро ги разкритикуваха. В крайна сметка гласуването на Парламента отново зададе тона за приемането на Директивата на ЕС за авторското право.
Проучване, изготвено за комисията по правни въпроси на Парламента и възложено от неговия Тематичен отдел по граждански права и конституционни въпроси, показва, че изкуственият интелект (ИИ) прекрачва поредните граници на защита на авторското право, по-специално по отношение на неразкритото обучение на ИИ по защитени с авторско право материали или защитени данни и последващото генериране на съдържание от този ИИ[3]. Освен това редица договорни споразумения улесняват премахването на права върху интелектуална собственост от данните или позволяват правата на интелектуална собственост на субектите да бъдат иззети въз основа на това, че публикуването е извършено на конкретна платформа или че създаването/изобретението е извършено в рамките на договор за услуги. Такива договорености включват:
- правни договорености, които лишават ползвателите от права върху интелектуална собственост или ги принуждават да предоставят неплатени лицензи по отношение на съдържание, включено в услуги и сървъри на цифрови платформи, и/или съгласно които тези права се прехвърлят на платформите,
- договори за изкупуване, чрез които платформите поемат правата на интелектуална собственост на творците,
- правни договорености, които лишават служителите, изобретателите или творците от права върху интелектуална собственост по отношение на съдържание, създадено в хода на тяхната работа или служба, и/или които прехвърлят тези права на работодателя („наемна работа“)[4].
Настоящият информационен фиш беше изготвен от Тематичния отдел по граждански права и конституционни въпроси.
Udo Bux / Mariusz Maciejewski