Борба с пиратските стоки

Според Регламента обектите на права наинтелектуална собственост, чиято защита включва и мерки за граничен контрол, са права върху търговски марки, авторски и сродни права, промишлен дизайн, патенти и сертификати за допълнителна закрила, наименования за произход и географски означения, както и права върху нови сортове растения. Не се обхващат права върху база данни, върху нерегистрирани търговски марки, търговски наименования, фирмени наименования.

Съгласно чл. 3 Регламентът не се прилага и към движение на оригинални стоки, "върху които е поставена производствена или търговска марка със съгласието на титуляря на тази марка, или към стоките, на които е поставено запазено наименование за произход или запазено географско означение, или които са защитени с патент или допълнителен сертификат за защита, с авторско право или сходно право, с право, свързано с чертеж или модел, или с право за нови сортове растения, и които са произведени със съгласието на титуляря на правата". Следователно от приложението му са

изключени стоките, които са обект на "паралелен внос"

Регламентът не се прилага и в случаи на движение на оригинални стоки, но в отклонение от договорените със собственика на правата условия.

Изключени от системата на гранични мерки са и вещите от личния багаж, за които може да се заключи, че не са с търговско предназначение и които с оглед на тяхната стойност влизат в рамките на безмитния внос. Практически проблем възниква обаче при определянето на статута на стоки, които биха могли да бъдат на много висока стойност, но като брой да не удовлетворяват изискването за търговско предназначение, за да бъдат спрени или задържани.

На практика често митническите органи изпращат уведомления за малки количества стоки, които независимо че надвишават по стойност безмитния внос, не представляват интерес за титулярите на права, защото разходите, които биха направили за идентифициране и унищожаване, многократно ще надхвърлят ползата от прилагането на граничните мерки. В такива случаи разрешение би било прилагането на опростената процедура по чл. 11 от Регламента, която не е задължителна.

Тъй като българското законодателство не я предвижда, тя не се прилага у нас, както и във Финландия и Франция. Тя предвижда със съгласието на титуляря на правата митническите органи да оставят нарушаващите стоки за унищожаване под техен контрол, без да бъде необходимо да се определя от компетентен орган дали е имало нарушение на право върху интелектуалната собственост. Достатъчно е титулярят да уведоми писмено митницата, че стоките нарушават право от Регламента, и да й се предостави писменото съгласие на собственика, че се изоставят за унищожаване.

Приема се, че съгласие е дадено, когато собственикът не се е противопоставил изрично на унищожаването в дадения му срок. Поради липса на такава уредба в България при задържане на стоки, малко на брой и стойност, за които за титуляря на права липсва икономическо оправдание да предприема скъпо струващи действия, а собственикът или ги е изоставил, или не желае да изразява становище за съдбата им, митническите органи се оказват в следната ситуация - след изтичане на законните срокове стоките не могат да бъдат унищожени, следва да бъдат освободени, а няма кой да ги получи. Особено значим е и проблемът за разноските. Очевидно подобна ситуация не е приемлива и въвеждането на опростена процедура е наложително.

Повечето от проблемите са общи за всички страни в ЕС. Ето защо Европейската комисия след публично обсъждане стигна до извода, че Регламент 1383/2003 трябва да се отмени, а на негово място да се приеме нов.