България и новите правила за защита на потребителите при покупка на стоки в ЕС

В настоящата статия ще обърнем внимание по-конкретно на Директивата за продажба на стоки.

Какво обхваща новата регулация на Директивата за продажба на стоки

На практика директивата доразвива предходната регулация за защита на потребителите, която понастоящем се прилага в българското законодателство, и кодифицира съдебната практика на Съда на Европейския съюз, тълкуваща правилата за защита на потребителите. В допълнение предложената Директива предвижда максимално вместо минимално хармонизиране, което ефективно означава, че държавите членки ще бъдат задължени да предлагат точно същото ниво на защита, както това, предвидено в Директивата.

Директивата за продажбата на стоки ще се прилага независимо дали договорът за доставка на стоки е сключен физически в магазин или онлайн. Договорите за стоки, които предстои да бъдат произведени, също ще се считат за договор за продажба съгласно Директивата.

Какво ще се промени при защитата на потребителите

Понятието за стока

Директивата въвежда към понятието за стоки и такива движими материални блага, които включват или са взаимосвързани с цифрово съдържание или цифрова услуга по такъв начин, че липсата на цифровото съдържание или цифровата услуга би попречила на стоките да изпълняват своите функции.

Ако например в рекламата на интелигентен телевизор се твърди, че в него е включено видеоприложение, ще се счита, че това видеоприложение съставлява част от договора за продажба. Този принцип следва да се прилага, без да е от значение дали цифровото съдържание или цифровата услуга са инсталирани предварително в самата стока, или трябва да бъдат изтеглени впоследствие на друго устройство и са само взаимосвързани със стоката. Например даден смартфон би могъл да се продава със стандартизирано предварително инсталирано приложение, предоставено съгласно договора за продажба, като приложение за будилник или фотоапарат. Друг възможен пример е този с интелигентен часовник. В такъв случай ще се счита, че самият часовник представлява стока с цифрови елементи, която може да изпълнява функциите си само с помощта на приложение, което се предоставя съгласно договора за продажба, но трябва да бъде изтеглено на смартфон от потребителя, като тогава приложението ще представлява взаимосвързан цифров елемент.

Изисквания за съответствие на стоките

Новото в Директивата е, че въвежда индивидуални и общи изисквания за съответствие. По този начин се прави разграничение между характеристиките, уговорени в самия договор за продажба, и тези, които се прилагат по силата на закона, дори и да не са уговорени с договор. Продавачът трябва да достави стоки до потребител, които отговарят както на индивидуалните, така и на общите изисквания, за да не носи отговорност за липсата на съответствие.

Пример за индивидуални изисквания е, че стоките трябва са с описание, вид, количество и качество и да притежават функционалността, съвместимостта, други характеристики, изисквани съгласно договора за продажба; да са годни за конкретната цел, за която са нужни на потребителя; да се доставят заедно с всички принадлежности и всички указания, включително относно инсталирането съгласно уговореното в договора за продажба; както и да бъдат актуализирани съгласно уговореното в договора за продажба.

За да се съобразят с общите изисквания, стоките трябва да са годни за целите, за които обичайно се използват стоки от същия вид; да са качествени и съответстват на описанието на мостра или образец на продавача; да са доставени със съответните принадлежности, включително опаковка, указания за инсталиране или други указания, които потребителят може разумно да очаква да получи, и други.

Освен материалните Директивата въвежда също и правни изисквания – стоките не следва да бъдат обект на права на трети страни, по-специално права върху интелектуалната собственост, които препятстват или ограничават използването им.

Презумпция за несъответствие

Досега българският закон предвиждаше, че в случай на проявено несъответствие в рамките на шест месеца след доставянето на стоката се смята, че то е съществувало при доставянето й. Новите правила удължават този срок, като предвиждат минимум една година и максимум две години (в зависимост от преценката на съответната държава членка). Това на практика означава, че тежестта на доказване обстоятелството, че стоката всъщност е съответствала на договора за продажба към момента на неговото сключване, тежи върху продавача.

Защита срещу липса на съответствие

В случай на несъответствие потребителят има право да поиска стоката да се приведе в съответствие с договора или да получи пропорционално намаление на цената, или да развали договора.

Съгласно Директивата по отношение на "привеждането в съответствие" потребителят има право да избира между ремонт и замяна, както е и в настоящото законодателство в България. Продавачът обаче има право да откаже да приведе стоката в съответствие, ако с оглед на всички обстоятелства би било то невъзможно или в сравнение с другото средство за защита би налагало непропорционални разходи за продавача.

В сравнение с действащото българско законодателство Директивата предвижда по-подробно описание на обстоятелствата, които дават правото на потребителя да намали цената или да прекрати договора, и по-специално с следните случаи:

• продавачът не е извършил ремонт или замяна или когато е приложимо, не е извършил ремонт или замяна в съответствие съгласно правилата на Директивата, или продавачът е отказал да приведе стоката в съответствие;
• възниква несъответствие въпреки опита на продавача да приведе стоката в съответствие с договора;
• несъответствието е от толкова сериозен характер, че оправдава незабавно намаляване на цената или разваляне на договора за продажба; или
• продавачът е обявил или от обстоятелствата е ясно, че продавачът няма да приведе стоката в съответствие с договора в разумен срок или без значително неудобство за потребителя.

Директивата повтаря правилото, което е приложимо и в настоящия български закон, че потребителят няма право да развали договора, ако несъответствието е незначително. Новият момент се състои обаче в това, че тежестта на доказване, че несъответствието е незначително, вече ще се носи от продавача. На практика това означава, че всеки потребител ще може да иска разваляне на договора за продажба, дори и при незначително несъответствие.

Други основни новости в сравнение с действащото българско законодателство са следните:

• Потребителят има право да откаже плащането на оставащата част от цената или на част от нея, докато продавачът не изпълни задълженията си;
• Предвидена е възможност за държавите членки да въведат срок за потребителите да информират продавача за несъответствието на стоката в рамките на не по-малко от два месеца от датата, на която потребителят е установил несъответствието. Това ще предостави на потребителите достатъчно време, за да прегледат и пробват закупените стоки.
• Когато ремонтът изисква демонтирането на стока, задължението за ремонт или замяна на стоката включва демонтирането на несъответстващата стока и инсталирането на заместващата или ремонтираната стока или поемане на разходите за това демонтиране и инсталиране.

Отговорност на продавача

Срокът за отговорност на продавача е диференциран в зависимост от това дали става въпрос за стоки с цифрови елементи или не. Основният принцип е, че продавачът отговаря за несъответствието на стоките в рамките на две години. При стоки с цифрови елементи директивата също въвежда два режима. Когато договорът за продажба предвижда предоставяне на цифрово съдържание или цифрова услуга в рамките на определен срок до две години, продавачът отговаря за две години от момента на доставка на стоките. Когато обаче договорът предвижда непрекъснато предоставяне в продължение на повече от две години, продавачът отговаря за срока, в рамките на който цифровото съдържание или цифровата услуга трябва да бъдат предоставяни съгласно договора за продажба.

В случай на стоки втора употреба държавите членки могат въведат и по-кратък срок на отговорност, но той не следва да е по-кратък от една година.

Разбира се, изброеното далеч не е всичко, което се предвижда с Директивата. И да не забравяме, че директивите поначало нямат директен ефект, а следва да бъдат транспонирани (въведени) във вътрешното законодателство, което в България най-вероятно ще се случи с промени в закона за защита на потребителите. Остава да видим как новите регулации за гаранции ще се отразят на бизнеса и дали и как потребителите ще се възползват от тях. Твърде възможно е също търговците да продължат да се сблъскват с различни правила за защита на потребителите в рамките на ЕС.